— Според някои наблюдатели този майстор не играе с пълна колода. Аз пък смятам, че той е играл прекалено много със своя жезъл. Но каквато и да е причината, отнякъде му е влязло в главата да иска да управлява измеренията — всички до едно. Исстван и по-рано се опита, ама ние го подушихме навреме и съставихме цял отбор, та да му дадем урок по добри маниери. Фактически тогава за първи път се срещнах с Гаркин.
Махна с бакъреното котле и изплиска малко вино на пода. Започнах да се съмнявам в неговата трезвеност, но когато продължи, гласът му изглеждаше достатъчно твърд:
— Мислех си, че се е отказал от своите мераци след последния кьотек. Дори му оставихме няколко сувенирчета, за да сме сигурни, че няма да го забрави. И ето че днес изскача тази история. Ако той наема помощници насам-нататък и ги снабдява с високотехнологични оръжия, вероятно отново се опитва да го направи.
— Какво да направи?
— Току-що ти казах. Да превземе измеренията.
— Знам, но как? Имам предвид, как онова, което Исстван върши в едно конкретно пространство, му помага да управлява останалите?
— А-а-а, туй ли било? Е, всяко измерение разполага с известно количество сила, която може да бъде канализирана или превърната в магия. Различните светове притежават нееднакви запаси, като мощта им — забележи! — се разпределя между магьосниците в даденото място. Ако нашият Исстван успее да контролира или пък да избие другите майстори от съответното измерение, той би могъл да използва цялата му вълшебна енергия, та да нападне някой следващ свят. А съумее ли да победи там, вече ще има подръка силата на две измерения, за да атакува трето, и така нататък. Както виждаш, колкото по-дълго продължи да изпълнява плана си, толкова по-могъщ ще става и толкова по-труден ще е за неутрализиране.
— Сега съм наясно — казах аз, истински доволен и ентусиазиран.
— Хубаво. Значи разбираш защо се налага да го спрем.
Престанах да бъда доволен и ентусиазиран.
— Ние? Имаш предвид нас? Теб и мен?
— Знам, че не сме кой знае каква сила, момче, но с друго не разполагаме. Изразявам се достъпно, нали?
— Струва ми се, че вече бих пийнал малко от това.
— Никакви такива, Скийв. В момента си на обучение. Ако искаме да блокираме Исстван, ще ти трябва всичкото възможно време за упражнения, което можеш да си осигуриш. Кукуфейник или не, щом става въпрос за магия, той не се тутка.
— Аахз — рекох бавно, без да вдигам очи, — кажи ми истината. Мислиш ли, че има шанс да ме научиш достатъчно на твоята професия, та ние да успеем някога да го спрем?
— Разбира се, момче. Не бих дори опитал, ако нямахме своите шансове. Вярвай ми.
Не бях убеден и съдейки по гласа му, той също не бе.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА:
Грижливото планиране е ключът към безопасното и бързо пътуване.
— Хммм… Е, не е костюм за скокове, ушит от някой майстор, но ще трябва да свърши работа.
Опитвахме се да екипираме Аахз с комплект дрехи и той наблюдаваше резултатите в откритото от него помътняло малко огледало, като го въртеше ту насам, ту натам, за да види на части отражението си.
— Ако можехме да намерим нещо в друг цвят, а не в такова ужасно кафяво. Пфу!
— Това е всичко, което имаме тук.
— Сигурен ли си?
— Положително. Разполагаме с две ризи, и двете кафяви. Ти си облякъл едната, аз нося втората.
— Хммм — проточи отново гостът, изучавайки ме въпросително. — Може би щях да изглеждам по-добре с по-светлата дрешка, не мислиш ли? О, хайде, за туй можем да си поговорим и по-късно.
Вниманието, което отдаваше на външния си вид, ми бе забавно. Искам да кажа, че едва ли смяташе да се срещне с някого. Гледката на един зелен люспест демон би разстроила мнозина от местните жители, независимо от факта как е облечен. Засега обаче намирах, че ще е най-разумно да си трая и да се отнасям със снизхождение към неговите усилия.
Всъщност този комплект му стоеше доста прилично. Ръкавите се оказаха възкъсички заради дължината на ръцете му, но съвсем малко, тъй като аз бях по-висок и с това наваксвах повечето сантиметри от разликата. Наложи ни се да отрежем част от крачолите на панталоните, за да не личи, че краката на госта са по-къси, ала самите панталони (както впрочем и ризата) не му бяха прекалено тесни. Дрехите си ги бях кроил собственоръчно и те висяха малко като чувал — поне докато бяха върху мен. Шивашкият занаят не е най-силната ми страна.
Аахз беше нахлузил обувките на Гаркин, които му прилепнаха изненадващо добре. Понечих да протестирам, но той изтъкна, че майсторът вече не може да ги използва, а пък ние можем. Нарече го прагматизъм. Ситуационна етика. Заяви, че щяла да ни бъде от голяма полза, ако не на шега съм решил да ставам магьосник…