Много странно, обаче не бях изненадан. Бях започнал да се питам дали нещо от онова, което ми е разправял майстор Гаркин, е истина.
— Значи нито един от тия предмети не крие в себе си някаква реална магическа сила или проклятие?
— Не, не съм теглил такъв извод. Понякога човек се натъква на същинска находка, но обикновено те са твърде малко и не се срещат често.
— Само че как можеш да различиш натуралния образец от фалшификата?
— От въпроса ти схващам, че Гаркин не те е научил да виждаш аурата. Е, това обяснява ситуацията. Вероятно се е боял, че ще вземеш съкровището му и ще избягаш. Хубаво, момче. Време е за първия ти урок. Случвало ли ти се е да сънуваш с отворени очи? Нали разбираш: просто да зяпнеш нещо и да оставиш ума си да витае?
Аз кимнах.
— Добре, ето какво искам да направиш. Смъкни се в стола, докато главата ти дойде почти на едно равнище с масата. Така се ядва. Удобно ли ти е? Чудесно! Сега ти препоръчвам да гледаш над тази маса в стената. Не се съсредоточавай в нея, ами отпусни акъла си да скита на свобода.
Сторих, както ми каза. Беше трудно да не спра око в определена точка, тъй че насила накарах своя мозък да блуждае. За какво да се заловя все пак? Я да видя какви мисли ми идваха, когато едва не запалих свещта. О, да. Аз съм Скийв. Аз съм могъщ и моята енергия нараства с всеки изминал ден. Усмихнах се на самия себе си. С помощта на демона скоро ще стана много вещ магьосник. И туй ще бъде само началото. После…
— Хей! — викнах, като се изправих в стола си.
Аахз трепна.
— Какво видя?
— Беше… ами май нищо.
— Я не ми вади душата, момче. И не ме лъжи.
— Просто за секунда ми се стори, че забелязвам нещо като червено сияние около пръстена, но щом погледнах право в него, то изчезна.
— Пръстенчето на Гаркин, м-м? Има смисъл. Е, това да е. Другите джунджурии трябва да са си наред.
Насмете голямата част от намереното в една торбичка. Върху масата остана само бижуто с камъка.
— Какво беше?
— Кое? Ах, онова, което си мярнал ли? Било е аура. Повечето хора я излъчват. Някои места — също, а иначе си е сигурен белег, че даден предмет е наистина магически. Готов съм да се обзаложа, че нашият Гаркин е използвал пръстена, за да опече нападателя.
— Няма ли да го вземем с нас?
— Умееш ли да контролираш такова чудо?
— Ами-и… не.
— Нито пък аз. Последното, дето ни трябва да носим на път, е пръстен, който изхвърля огън. Особено ако не знаем как се задейства. Зарежи го. Може би другите ще го намерят и ще го насочат към себе си.
Той пъхна торбичката в своя кожен колан.
— Че кои други? — подпитах за всеки случай.
— Мммм? А, другите убийци.
— Аахз, не разбирам. Какви други убийци? — опитах се запазя спокойствие, но нещо не успях.
— Точно тъй. Ти за пръв път се забъркваш с тях, нали? Предполагах, че Гаркин…
— Друже, не можеш ли просто да ми обясниш?
— О! Естествено, Скийв. Катилите никога не работят сами. Затова и никога не пропускат. Обичат да се трудят на групички от двама до осмииа. Вероятно нейде наоколо има втори отбор. Ако вземем предвид респекта, който Исстван изпитва към Гаркин, смятам, че за задача като тази той не би изпратил по-малко от шестима души, може би дори и две групи.
— Искаш да кажеш, че през цялото време, докато ти се заглавичкваше с дрехи и ножове, насам са идвали още убийци?
— Отпусни се бе, момче. Те са от втория отбор. Ще изчакат някъде настрани и по-рано от утре няма да се намесят. Въпрос на професионална вежливост. Гледат да оставят на тоя хаховец простор за действие. Освен това традицията изисква биячът, който наистина свърши работата, да може пръв да подбере от плячката, която се намира тук, преди колегите му да се покажат, за да получат равни пайове. Всички го правят, но се смята за връх на учтивостта да не забелязваш, че част от трофеите е била свита преди официалната подялба.
— Аахз, откъде знаеш толкова много за техните порядки?
Демонът преглътна.
— Движих известно време с една убийца… възхитително моме, само дето не можеше да си държи устата затворена — даже и в леглото. Понякога се чудя дали някоя професия действително пази тайните си тъй строго, колкото всички твърдят.