— Ей! Това пък кому е нужно?
Люспестият отвърна твърдо:
— Наречи го практически урок. Знаеш, че можеш да контролираш пръчката, понеже току-що го направи, когато ми я докара. Е, защо сега се опита да се отклониш от нея? Защо просто не я спря с твоята магия?
— Смятам, че изобщо не ми е хрумнало. Ти не ми остави много време за мислене.
— Добре, тогава размишлявай! Този път си предупреден, че идва.
Той вдигна втория къс дърво и зачака, усмихвайки се злобно — лесна работа, ако имаш заострени зъби. Аз го игнорирах и дадох на ума си възможност да успокои; после кимнах, че съм готов.
Пръчката ме удари право в гърдите.
— Оу! — изкоментирах.
— Ето тук, млади ми приятелю, е разликата между класната стая и живия живот. Класната стая ти дава чудесния шанс да разбереш, че нещата са постижими и че ти можеш да ги вършиш, но в действителност никога няма да ти позволят лукса да събираш силите си на спокойствие. И твърде рядко ще разполагаш с неподвижна мишена.
— Слушай бе, Аахз. Ако наистина се стараеш да изградиш у мен самоувереност, защо всеки път, щом започна да мисля, че съм стигнал донякъде, ми издърпваш чергата под краката?
Той се изправи и запаса меча.
— Вярата в собствените сили е нещо великолепно, Скийв, но не и когато е неоправдана. Един ден ще заложим живота на някого от нас (или и на двамка ни) на твоите способности и хич няма да ни е от полза, ако през цялото обучение си се самозаблуждавал. Сега да се залавяме за работа!
— Ъ-ъ… имаме ли време?
— Спокойно, момче. Имповете са упорити, обаче пътуват бавно.
Нашата стратегия след напускането на колибата беше проста. Тъй като нямахме определена посока, в която да вървим, щяхме да следим силовите линии на света, докато намерим Исстван или пък напипаме друг майстор, способен да ни ориентира към него.
Тук човек може да запита какво ще рече силови линии. Аз например запитах. Това, както го обясни Аахз, са ония пътечки, по които енергиите на едно измерение текат най-свободно. В много отношения те не се различават особено от магнитните си „посестрими“ и са съюзник, а понякога и враг на магьосника. Хората, дето умеят да се зареждат от тях, обикновено се заселват върху или близо до някой от тези вълшебни източници.
Теорията на демона беше, че местоположението на Гаркин е било открито чрез въпросната незрима плетеница. Ето защо бе логично да търсим и Исстван по същия начин.
Разбира се, аз не знаех нищо за силовия лабиринт, нито как да го изследвам — поне докато Аахз не ме научи. Техниката не беше трудна, което се оказа истински късмет, понеже бях затънал до гуша да поемам всички други уроци, с които ме заливаше люспестият.
Човек просто затваря очи и се отпуска. После се опитва да си представи едно двувърхо копие в сияйно жълто и червено, увиснало във въздуха. Интензивността на сиянието е белег за близост до съответна линия; насочеността на върховете указва потока на енергията. Също като стрелката на компаса, каквото и да означава тя.
Щом установихме, че Гаркин се е настанил тъкмо върху такава пътечка, както беше подозирал Аахз, и определихме направлението на енергийния ръкав, се сблъскахме с нов проблем. Накъде да тръгнем?
Решението бе от особена важност, защото (ако демонът излезеше прав) в едната посока щяха да очакват група импове убийци и твърде вероятно точно това да бе пътят, по който искахме да потеглим.
Разчепкахме проблема, като вървяхме цял ден перпендикулярно на силовата линия, сетне два дни успоредно на нея в избраната от нас страна и накрая стъпихме пак върху линията, преди да продължим пътешествието си. Надявахме се, че по този начин напълно ще заобиколим убийците.
Това хем свърши работа, хем не.
Свърши работа, доколкото не попаднахме на засада Въобще не я свърши, защото сега, изглежда, имповете бяха подир нас, макар да не се знаеше дали наистина са ни проследили… или просто са тръгнали обратно към своя господар.
— Нека повторя, момче — настоя Аахз, — туй е добър нишан. Означава, че сме избрали правилната посока и че ще стигнем до Исстван, преди неговите убийци да му докладват.
— Ами ако сме хванали погрешния път, господине? — заспорих аз. — Ами ако действително са ни надушили? Колко време трябва да се движим в тази насока докато се откажем и си го признаем?
— Хм… Колко време мислиш, че ще ти отнеме да научиш достатъчно магията, за да се изправиш срещу една банда катили, накичени с оръжия от друго измерение?
— Хайде да се хващаме на хорото — твърдо предложих аз.
Той се огледа и кимна към изкорубено овощно дърво оттатък поляната, цялото заобиколено с изпопадали от вятъра плодове: