Кахърях се. Конникът вече се забелязваше. Бе висок мускулест мъж с вид на войн. Това се подчертаваше от масивния боен еднорог, който той яздеше, натоварен с оръжия и броня.
— Хей, приятелю. Не е ли…
— Отпусни се, момче. Виж сега.
Моят партньор пристъпи чевръсто и вдигна десница.
— Здравей, страннико! Колко има до следващия град?
Мъжът насочи животното си към нас. На свой ред вдигна до половина ръката си за поздрав, но сетне изведнъж се вцепени. Наклони се напред, присви очи към Аахз, после ужасен се дръпна назад.
— О, богове! Демон!
ГЛАВА ШЕСТА:
Вниманието към подробностите е паролата за измъкване на информация от един неподозиращ свидетел.
Ужасът не парализира война за дълго. Всъщност изобщо не го парализира! Щом направи откритието, той предприе съответни мерки. Странно, но те се заключаваха в това да се облегне назад в седлото си и трескаво да затършува в една от торбите, прикрепени отстрани — положение, най-малкото рисковано.
Очевидно не само аз бях забелязал нестабилността в позата му. Аахз скочи напред с крясък, като заразмахва ръце пред муцуната на животното. Бидейки разумна твар, еднорогът се изправи върху задните си крака, после хукна и изтърси пришълеца на главата му.
— О, богове мои! — изрева оня, опитвайки се да се освободи от неугледната купчина оръжия и доспехи. — Убивал съм хора даже за по-малко!
Реших, че ако искам да избягна заплахата му, трябва лично да се включа в цялата работа. Посегнах с ума си, докопах голям колкото юмрук камък и го запокитих към незащитената му от шлема вежда. Мъжът се строполи като биче под брадвата на касапин.
Затаили дъх, няколко дълги мига двамата оглеждахме падналия войн.
— „Отпусни се, Скийв! Тая е лесна, Скийв! Вярвай ми, Скийв!“ Абе, Аахз, когато оплетеш конците, то е здравата, нали?
— Трай, момче!
И той пак започна да ровичка из кесията си.
— Не ща да трая, искам да знам какво стана с глупакоустойчивата магия, на която ме научи.
— Аз самият се занимавах с подобен въпрос — извади отново огледалцето и се взря в него. — Слушай, младок, провери аурата му и си отваряй очите за нещо необичайно.
— „Трай, момче! Провери му аурата, младок!“ Да не смяташ, че съм ти някакъв… Хей!
— Какво има?
— Ами… неговата аура! Цялата е червеникаво-жълта, ако се изключи една синя кръпка на гърдите му.
— Така си и мислех! — с бърз скок Аахз прехвърча през поляната и като хищен звяр клекна до падналия мъж. — Виж това!
На ремъче около врата на война забелязах груб сребърен амулет, изобразяващ саламандър с едно око в центъра на челото.
— Какво е туй, друже?
— Не съм сигурен, но ми хрумна интересна идея. Сега ми помогни да се оправим. Искам да премахнеш магията за преобразяване на чертите.
Вдигнах вежди.
— Каква магия?
— Хайде, момче, събуди се! Същата, която промени лицето ми.
— Точно това имам предвид. За какво говориш?
— Виж, Скийв, недей да ми оригиналничиш. Просто го направи! Той скоро ще се свести.
Затворих с въздишка очите си и се заех с наглед безсмислената задача. Този път беше по-лесно да си представя физиономията на Гаркин, сетне да отстраня ненужните черти, докато пред мисловния ми взор не се появи злобарски ухиленото лице на люспестия. Тогава отворих клепачи и прецених стореното. Изглеждаше си досущ като зелен демон. Страхотно!
— И сега какво? — запитах.
Сякаш в отговор войнът изстена и седна. Тръсна глава, като че ли да я проясни; взря се в нас. Погледът му попадна право върху Аахз, при което човекът примигна, облещи се пак и посегна за меча си, колкото да открие, че го няма. Кинжалът и бойната му секира също бяха изчезнали. Очевидно докато аз премахвах магията, моят спътник не бе стоял с празни ръце.
Пръв подзе Аахз:
— Успокой се, страннико. Нещата не са такива, каквито изглеждат.
Мъжът скочи на крака и застана в нападателна поза със стиснати юмруци.
— Пази се, демоне! — напевно и глухо проточи той. — На мен не ми липсват защити.
— О, тъй ли? Я изброй поне три. Но, както ти казах, не се вълнувай. Преди всичко аз не съм демон.
— Знай, изчадие, че този амулет ми дава възможност да прозирам през всякакви магии и да те виждам такъв, какъвто си всъщност.
Значи туй било! Увереността в собствените ми способности се възвърна стремглаво.
— Приятелю, може и да не ми повярваш, обаче видът на тоя талисман ме изпълва с радост, защото той ще подкрепи онова, което възнамерявам да ти кажа.
— Не си прахосвай лъжите с мен. Твоята маска е смъкната! Ти си демон!
— Правилно, господине. Все пак би ли ми направил една услуга? — без да припира, Аахз седна с кръстосани крака на земята. — Можеш ли за момент да свалиш амулета?