— Да го сваля? — Ето че мъжът се озадачи, но после бързо събра сили. — Не, демонска главо. Опитваш се да ме подлъжеш да махна моята защита, за да ме убиеш!
— Слушай, глупако. Ако искахме да те ликвидираме, щяхме да го сторим, докато лежеше като труп.
За пръв път човекът сякаш се замисли.
— Воистина, това е факт.
— Тогава ще ми доставиш ли за миг удоволствието да смъкнеш амулета?
Войнът се поколеба, сетне бавно откачи талисмана. Погледна втренчен Аахз и се намръщи:
— Колко странно. Ти все още изглеждаш като демон!
— Вярно, а сега нека ти задам един въпрос. Прав ли съм да схващам от думите ти, че ти имаш известни познания за нашето племе?
— Да, повече от петнайсет години аз съм ловец на демони — гордо заяви онзи.
— О, така ли?
За минута се изплаших, че Аахз ще издъни целия гамбит, но той отново се овладя и продължи:
— Тогава кажи ми нещо, приятелю. При твоя дълъг опит по темата случвало ли ти се е поне веднъж да се срещнеш с някого, който прилича на демон?
— Разбира се, че не! Те винаги използват своята магия, за да се преобразят.
Леле колко знаеше за демонологията!
— Следователно това доказва моята мисъл.
— Каква мисъл?
Изведнъж ми се стори, че Аахз ще го хване за раменете и ще го раздруса. Хрумна ми, че може би в този свят фините методи на люспестия не вървят.
— Нека опитам аз, драги Аахз. Виж, господине. Онова, което той се мъчи да ти каже, е, че ако беше демон, то не би изглеждал като такъв… само че той изглежда като демон, така че на практика не е.
— Ох! — изпухтя мъжът с внезапно просветление.
— Май не ме разбра — промърмори моят наставник. — Или…?
— Но ако не си демон, защо тогава създаваш подобно впечатление?
— Ахх… — въздъхна Аахз, — ей тук е цялата работа. Виждаш ли, просто съм прокълнат!
— Прокълнат?
— Да. Слушай, и аз като теб съм ловец на демонски изчадия. Всъщност имах доста успехи. Изградил съм си бая свястно име в нашата област.
— Никога не съм те чувал — измрънка войнът.
— Е, и ние никога не бяхме чували за твоя милост — подпях на свой ред.
— Вие дори не знаете как се казвам!
— О, съжалявам — едва сега си припомних добрите обноски. — Аз се наричам Скийв, а пък този… демоноловец е Аахз.
— Приятно ми е да се запознаем. Известен съм с името Куигли.
— Ако мога да продължа…
— Извинявай, Аахз.
— Както споменах, благодарение на моя безпрецедентен успех бях постигнал определена слава сред жертвите си. От време на време това се оказваше доста досадно, тъй като щом научеха, че пристигам, повечето демони предпочитаха да избягат от своята територия или да се самоубият.
Куигли ми кимна:
— Той винаги ли се фука толкова?
— Тепърва започва.
— Хм, както и да е… Един ден се бях вкопчил в битка с някакъв демон, особено грозен гад, когато той ме стресна, обръщайки се към мен по име. „Аахз! — рече. — Преди да нанесеш удара си, би трябвало да узнаеш, че кариерата ти е на привършване!“ Разбира се, аз му се изсмях, защото съм очиствал далеч по-свирепи чудовища, понякога и по две наведнъж. „Смей се, колкото си щеш — прогърмя гласът му, — но нарочен конклав5 от демони ме упълномощи да се разправя с теб. Независимо дали ще ме унищожиш, или не, ти си обречен да свършиш по същия начин, който си наложил на мнозина от нас.“ Убих го, то се знае, смятайки, че блъфира, ала оттогава животът ми вече не е същият.
— Защо да не е?
— Заради проклятието! Когато се върнах при коня, този предан оръженосец тук ме погледна и припадна.
— Нищо такова не съм правил! Искам да кажа… това беше от жегата.
— Да, Скийв, разбира се — Аахз лукаво намигна на Куигли. — Във всеки случай за мой ужас бързо открих, че преди да издъхне, онзи гад ме е омагьосал да изглеждам като демон в очите на всички, които ме зърнат.
— Пъклено дело. Хитро, но пъклено.
— Сам виждаш колко е ловък техният план! Аз, най-яростният от ловците на демони, на свой ред съм преследван от събратята си човеци. Принуден съм да се крия като животно и едничък моят син ми прави компания.
— Струва ми се, ти спомена, че той ти е оръженосец.
— И оръженосец също. О, колко е иронично всичко.
— Тц-тц, страшна работа. Щеше ми се да ти помогна с нещо.
— Може би ще успееш — чаровно се усмихна люспестият, вдигайки рамене.
Куигли се сви. Стори ми се успокояващ факт, че и друг споделя моята реакция на Аахзовата усмивка.
— Ъ-ъ… как? Искам да кажа, аз съм само един ловец на демони.
— И точно с това можеш да ни съдействаш. Виждаш ли, в момента ни преследват няколко демона. Дойде ми наум, че бихме могли взаимно да си бъдем полезни. Ние ще ти осигурим мишени, а ти от своя страна ще ни избавиш от кошмарна напаст.