Решим ли да търсим мястото на Робърт Асприн в днешната планина от фентъзи книги, то несъмнено ще е някъде на върха. Там, където вече са стигнали майстори като Фармър, Марион Брадли, Зелазни, Кер. А ако прибавим в сметката тъй щедрия му хумор, спокойно можем да го съпоставим с любимците Дъглас Адамс и Тери Пратчет. Ала докато у двамата британски шегаджии напоследък личат умора, повторяемост, даже мрачновати нотки, Р. Л. Асприн продължава да твори с размах, да се изкачва все по-нагоре не само в текущите класации на бестселъри.
Дано с тези няколко странички съм успял да дам известна представа за новото откритие на „Аргус“. Може би тук е уместно да припомня афористика Оскар Уайлд: „По-ценно е да получиш удоволствие от една роза, отколкото да изследваш корена й под микроскоп.“ Затова привършвам с анонс от издателската ни кухня — същият преводач работи за нас върху втория „митичен“ роман от същия автор.
Така че доскоро!
Александър Карапанчев
Тази книга се посвещава на
Борк Неунищожимия
(известен на по-низшите смъртни като Джордж Хънт),
чието грубовато, но лоялно приятелство ми помогна при много кризи в миналото… а вероятно ще помогне и в бъдещето!
ГЛАВА ПЪРВА:
Хорацио, небето и земята крият тайни, коит’ човеку не са дадени да знае.
Една от малкото спасяващи ги от вечно проклятие черти на инструкторите е, че от време на време можеш да ги измамиш. Това беше вярно, когато майка ми ме учеше да чета, беше вярно, докато татко се опитваше да ме обучи за фермер, и е вярно сега, когато изучавам магия.
— Ти не си практикувал! — острата забележка на Гаркин прекъсна моите размишления.
— Ами, къде ще хо-одя! — възразих аз. — Просто упражнението е трудно.
Сякаш в отговор перцето, което левитирах, започна да потрепва и да се поклаща във въздуха.
— Не се концентрираш! — обвини ме той.
— Всичко е от вятъра — заспорих. Искаше ми се да добавя: „от кресливата ти уста“, но не посмях. Още в началото на уроците ни Гаркин бе показал, че хич не одобрява цапнатите чираци.
— От вятъра… — озъби се магьосникът, имитирайки гласа ми. — Като този, глупако!
Мисловният ми контакт с предмета на моята концентрация бе прекъснат и перцето изневиделица се стрелна към тавана. Сетне рязко спря, сякаш се втъкна в нещо, при все че бе на трийсет сантиметра от дървените греди, след туй бавно се раздвижи сред хоризонталната равнина. Също така бавно се врътна около оста си, преобърна се и започна да се пързаля в невидим кръг като попаднал във въртоп лист.
Престраших се да хвърля око към Гаркин. Беше се отпуснал върху стола си и клатеше крака; цялото му внимание явно бе заето с нагъването на една печена кълка от гущероптица — твар, която аз бях уловил, ако мога да добавя. Няма що, хубава концентрация!
Той внезапно вдигна глава и погледите ни се срещнаха. Беше прекалено късно да зяпна встрани, така че просто отвърнах на втренчването му.
— Гладен ли си? — омазнената му, тук-там прошарена брада изведнъж се разтегли около вълча усмивка. — Тогава ми покажи колко си се упражнявал.
Трябваше ми едничък сърцетуп, за да осъзная какво имаше предвид; после погледнах без надежда нагоре. Перцето се люшкаше ту насам, ту натам и падаше към пода. Тъкмо бе стигнало до височината на раменете ми. Като прогоних неочакваното напрежение от тялото си, аз се пресегнах с моя ум… Нежно… образувай мека възглавничка… не го побутвай настрани…
Обектът спря на не повече от две педи от земята.
Чух тихото кискане на Гаркин, но не го оставих да наруши концентрацията ми. От три години не бях позволявал на перцето да докосне пода и не смятах да му разреша точно сега.
Повдигнах го бавно, докато заплува наравно с очите ми. Обвих мисълта си около него, завъртях го около оста и му заповядах да се преобърне. Водейки го през етапите на упражнението, забелязах, че то не се движи тъй плавно и сигурно, както когато Гаркин натоварваше своя мозък с тази задача, ала въпреки това се носеше без колебание по предначертания си курс.
Макар да не бях тренирал наскоро с перца, аз все пак бях практикувал. Щом магьосникът не бе наблизо или пък го погълнеха личните му занимания, посвещавах повечето от свободното си време да левитирам други късчета — ключове, казано по-точно. Всеки вид левитация се отличава със собствените си вродени проблеми. С метала се работеше трудно, понеже е инертен материал. Перото, тъй като някога е било част от живо същество, беше далеч по-откликващо… дори прекалено откликващо. За да повдигнеш желязо или бронз, са необходими усилия; за да боравиш с перушина, е нужен финес. Ако трябваше да отсявам между двете, бих предпочел металите. Виждах много по-пряко приложение на това изкуство в избраната от мен професия.
1
Това е първият от любопитните цитати, поставени от автора като мото на всяка глава. За да не затлачвам текста с чести бележки под линия, съм събрал коментарите за тях в края на книгата. — Б.пр.