Дойде ми наум, че туй, което върша, не се различава много от изчертаването на нормалния плосък петоъгълник, който Гаркин използваше в колибата. Единствената отлика бе, че вместо да е нарисувана върху пода, тази фигура бе изрязана над мен, а върховете й се спускаха надолу. Напомняше по-скоро чадър, отколкото граница.
Друга важна особеност (мислех си, докато приключвах задачата) беше, че го правя аз. Аз, Скийв. Онова, което някога бях наблюдавал със страхопочитание, днес го постигах като нещо рутинно.
Докоснах със светлината изходната точка, за да довърша пентаграмата. Изпълнен с тихо задоволство, останах за миг прав и със затворени очи, разглеждайки сияйните сини линии, откроени пред мисловния ми взор.
— Страхотно, момче — долетя гласът на Аахз. — Но какво ще кажеш малко да я отслабиш, преди да сме привлекли всички селяни и ловци на демони в страната?
Изненадан, отворих клепачи.
Пентаграмата все още си стоеше на мястото! Не в моето въображение, а действително блестейки над главата ми. Студената й сапфирена светлина озаряваше така призрачно сцената, че едва ли не поглъщаше топлината на нашия собствен лагерен огън.
— Съжалявам, Аахз.
Бързо отслабих моя контрол над енергията и проследих как линиите на петоъгълника избледняха до степен на невидимост. Разбира се, продължих да усещам присъствието им в нощния въздух над мен. Сега обаче нормалният поглед не можеше да ги съзре. Повече заради удоволствието да го изпитам, отколкото поради някаква липса на самочувствие, отново затворих очи и потърсих пентаграмата. Да, очертанията й светеха там — блещукаща красота; по-хладно и вдъхващо увереност присъствие, противостоящо на нетърпеливия червеникаво-златист блясък от двувърхото копие на силовата линия. То упорито сочеше посоката на утрешния ни маршрут.
— Сядай, момче, и си довърши гущероптицата.
Вече наистина бяхме излезли от гората, но въпреки близостта на пътя дивечът все още бе в изобилие и лесно ставаше плячка на моите примки. Аахз продължаваше да отказва да ми прави компания в яденето, твърдейки, че единственото нещо в това измерение, което си струвало да бъде консумирано, е алкохолът. Аз обаче си хапвах начесто и по царски.
— Знаеш ли, младо? — кимна люспестият, като отклони поглед от нескончаемото си острене на меча. — Ти действително се справяш много добре с уроците.
— Какво искаш да кажеш? — измучах през една кост, надявайки се, че той ще ми обясни.
— Станал си значително по-уверен в твоята магия. Само че трябва да внимаваш повече с контрола. В тази пентаграма имаше достатъчно енергия да изпържи всичко, което налети на нея.
— Сигурно продължавам малко да се тревожа за убийците.
— Успокой се, момче. Изминаха цели три дни, откакто ги нагласихме да попаднат в засадата на Куигли. Дори и да не ги е спрял, сега вече никога не могат да ни стигнат.
— Наистина ли съм призовал толкова голяма сила? — подпитах аз, жаден за похвала.
— Освен ако действително не участваш в магическа битка, щитовете се използват само като предупредителен сигнал. Вложиш ли свръхенергия в направата им, можеш да получиш два твърде лоши странични ефекта. Първо, да привлечеш ненужно вниманието към себе си, като нараниш или изгориш някой невинен минувач, който слепешката се бухне в тях. Второ, ако за това разбере опитен противник, те вероятно няма да го спрат; чисто и просто биха го осведомили, че наблизо има потенциално опасен враг.
— Мислех си, че ще е хубаво да насъбера много мощ.
Аахз вдигна пръст.
— Слушай, Скийв. Това не е игра. Тук проникваш в някои особено могъщи сили. Идеята е да увеличиш контрола си над тях, а не да видиш колко енергия можеш да освободиш. Отнасяш ли се прекалено небрежно към експериментирането, когато се зададе същинската схватка, току-виж си се оказал безпомощен.
— О-о-о — рекох аз неубеден.
— Наистина, момче. Ще трябва да научиш още. Сега ще ти дам подходящ пример. Представи си за минута, че си войник, комуто са възложили да пази един проход. Твоите началници са те турили на пост и са те снабдили с купчина десетфунтови камъни. Всичко, което се иска от теб, е да гледаш, дали няма да дойде някой, и ако де факто дойде, да му пуснеш солидно камъче на главата. Дотук ясно ли е?