Лежах, загледан в звездите, а моят наставник продължаваше:
— Дименционните пътешествия (някога просто фриволно прекарване на свободното време) сега станали средство за оцеляване. Мнозина напуснали Дева, емигрирайки самостоятелно или на групи в други измерения. Техните разкази за опустошената, окаяна родна земя послужили като прототип на концепцията за кошмарния отвъден свят, където живеят грешни души. И това го има у не една религия…
Аахз помълча малко, после отново се обади:
— Ония, дето останали, обаче решили да използват по различен начин възможностите на дименционното пътуване. Те си извоювали име като търговци на едро, които обикалят из пространствата, купувайки и продавайки чудеса. Онова, което в дадено измерение е нещо обичайно, в друго често пъти представлява рядкост. С натрупването на опит тези същества станали богати, могъщи… а също и най-отраканите в пазарлъка типове във всички светове. Техните методи за постигане на изгодна сделка се предавали от поколение на поколение и се усъвършенствали дотолкова, че днес нямат равни. Сега деволите са разпилени из вселената и се връщат от време на време в родния край само за да посетят Пазара.
— Това пък какво е? — попитах аз.
— За един живот никой не може да пътува кой знае колко из всичките измерения. Пазарът на Дева е мястото, където ангросистите се срещат и търгуват помежду си. Там пришълецът от друго пространство е под жесток натиск не толкоз да удържи на своето, колкото да не загуби прекалено много. Сещам се за поговорката, че когато сключваш сделка с някой девол, после ще постъпиш мъдро да си преброиш пръстите… сетне ръцете и краката, сетне роднините си…
— Загрях. Ами имповете?
— Имповете — Аахз произнесе думата, сякаш тя имаше гаден вкус — са по-долу във всяко едно отношение.
— Как така?
— Те са евтини имитации. Тяхното измерение — говоря за Импер, разбира се, — е близо до Дева и деволите общуват с тях толкова често, че ония почти са банкрутирали от неустоимите „честни сделки“. За да удържат положението, са се хванали да им подражават, опитвайки се да продават на дребно чудеса из разните светове. В очите на необразованите може да изглеждат умни и могъщи; всъщност понякога дори се мъчат да минат за деволи. Сравнени с майсторите обаче, те са нескопосни невежи.
Гласът му затихна и той млъкна. Размисляйки над думите му, стигнах до друго питане.
— Ей, Аахз?
— Ммм? Да, момче?
— Ти от кое измерение идваш?
— Перв.
— Това означава ли, че си первертен?
— Не. Това означава, че съм первектен!7
Стори ми се, че демонът иска да заспивам, и няколко минути пазих мълчание. Само че имаше още един въпрос, който трябваше да задам, ако изобщо желаех да отпътувам спокойно към царството на сънищата.
— Аахз?
— Затваряй си устата, Скийв.
— Ние в кое измерение сме?
— Хммм? Тук е Буна, момче. Сега за последен път ти казвам: затваряй си устата.
— При туй положение какъв съм аз?
Ответ нямаше.
— Аахз, оглуша ли, бе?
Претъркулих се настрани, за да го погледна. Той се взираше в тъмнината и напрегнато се ослушваше.
— Какво става?
— Мисля си, че имаме компания, момче.
Сякаш в отговор на думите му усетих потрепването на щитовете, като че ли през тях минаваше нещо.
— Наистина…
В края на осветеното от огъня пространство се появиха две фигури и аз скочих на крака. Светлината беше мижава, но предостатъчна да разкрие факта, че тези фигури бяха наметнати с качулатите плащове на убийци и че златната им страна бе обърната навън!
ГЛАВА ОСМА:
В кризисни времена е изключително важно човек да не си губи главата.
Няколко минути и четиримата стояхме застинали сякаш в жива картина и се изучавахме един друг. Умът ми трескаво работеше, но не можеше да се спре на някакъв определен план за действие. Реших да последвам примера на Аахз и просто чаках, гледайки студено двете фигури, като се опитвах да не забелязвам неотклонно насочените в нас арбалети.
Най-подир единият от гостите ни наруши мълчанието:
— Е, Трокуудъл? Няма ли да поканиш твоите приятели да седнат?
Невероятно, обаче това беше реплика към мен!
— Ъммм… — рекох.
— Да, Трокуудъл — провлачено каза Аахз, също обръщайки се към моя милост. — И не смяташ ли да ме представиш на своите колеги?
— Ъм… — повторих аз.
— Може би не ни помни — подхвърли язвително втората фигура.
— Глупости — с не по-малко язвителен тон отвърна първата. — Двамата си най-стари авери? Брокхърст и Хигинс? Как е възможно да забрави нашите имена? Туй, че е пропуснал да подели с нас трофеите, съвсем не означава, че ни е изтрил от паметта си. Не бъди несправедлив, Хигинс.
7
На английски каламбурът също е непълен: pervert — перверзен; pervect (реrfect) — перфектен. — Б.пр.