— Честна дума, Брокхърст — кимна другият, — бих предпочел да беше си спомнил за плячката и да бе забравил как се казваме.
Гласовете им звучаха някак си нелюбезно и небрежно, ала оръжията не потрепваха.
Полека-лека започнах да схващам. Очевидно това бяха двамата импове, които (както ме уверяваше Аахз) никога нямаше да ни настигнат. За късмет, изглежда, те си въобразяваха, че съм оня техен съгражданин, който беше убил Гаркин… или най-малкото аз си мислех, че е за късмет.
— Господа! — възкликна люспестият, като пристъпи напред. — Нека изразя какво огромно удоволствие е да…
И млъкна, щом арбалетът на Брокхърст подскочи към рамото му с едно плавно движение.
— Не ми е ясно кой си ти — изви гласец онзи, — но те съветвам да стоиш настрани. Това си е частна работа между нас тримата…
— Брокхърст — прекъсна го Хигинс, — дойде ми наум, че може би леко прибързваме с действията си.
— Благодаря ти, колега — въздъхнах аз с голямо облекчение.
— Та като установихме сега контакта — продължи той, дарявайки ме с леден поглед, — ми се чини, че вероятно би следвало да вържем нашия спътник, преди да възобновим въпросното… обсъждане.
— Струва ми се, че си прав, Хигинс — призна неохотно другият имп. — Бъди сговорчив момък и го доведи, докато аз наблюдавам тия двамата.
— Имам усещането, че туй ще да излезе лош съвет по няколко причини. Първо, изобщо отказвам да доближа сам този звяр, а, второ, по такъв начин бих ти оставил шансове две към едно, ако разбираш мисълта ми.
— Напълно. Добре, какво предлагаш?
— Да го докараме заедно и да се върнем без бавене.
— И кое ще възпре тия типове тук да се оттеглят набързо?
— Фактът, че ще ги следим някъде от тъмнината с арбалетите. Смятам, че това ще бъде достатъчно, за да ги обезкуражи да предприемат… а-а… каквито и да е движения, които могат да се изтълкуват неправилно.
— Много добре — подчини се без желание Брокхърст. — Трокуудъл, настоятелно те съветвам занапред да не се опитваш да ни избягваш. Макар и да не ми се вярва, че можем да бъдем по-разочаровани от теб, отколкото сме в момента, подобно поведение наистина би ни предизвикало още повече.
С тези думи двете фигури се стопиха в мрака.
— Аахз, какво ще правим? — трескаво запитах аз.
Демонът сякаш не ме чу.
— Импове! — закиска се той, потривайки ликуващо длани. — Божичко, какъв късмет!
— Ей, Аахз! Те ще ме убият!
— М-м? Спокойно, момче. Както ти обясних, хората от Импер са лековерни. Ако въобще разсъждаваха, щяха да ни застрелят без много приказки. Все още не съм срещал имп, дето да не съм в състояние да го избудалкам.
Наклони глава и се ослуша.
— Връщат се. Просто мажи след мен. О, да… едва не забравих. Щом ти дам знак, махни маскировката от лицето ми.
— Но ти каза, че те не могат да загреят…
Млъкнах, защото двамата убийци се появиха отново. Помежду си водеха боен еднорог. Сега качулките на техните плащове бяха отметнати назад и откриваха физиономиите им. Донякъде бях изненадан, че изглеждат човешки — може би малко западнали, ала въпреки това човешки. Сетне забелязах Куигли.
Той седеше като глътнал бастун върху еднорога, поклащайки се насам-натам при всяка крачка на животното. Очите му се бяха втренчили неподвижно право напред, а дясната му ръка бе вдигната досущ като за поздрав. Светлината на огъня се отразяваше от неговото лице, сякаш то бе от стъкло, и аз с ужас осъзнах, че Куигли вече не е жив, ами статуя от някаква неидентифицирана материя. Всичката самоувереност, която бях насъбрал от похвалите на люспестия, изчезна за миг. Лековерни или не, имповете играеха на сигурно и всеки наш пропуск навярно щеше да се окаже последният.
— Кой е това? — подпита Аахз, с което прекъсна мислите ми. Усетих: бил съм опасно близко да се изтърва, че съм познал статуята.
— За туй ще има време по-късно, ако излезе, че има по-късно — рече Хигинс, после мрачно пусна юздите на еднорога и вдигна арбалета си.
— Да — отекна като ехо партньорът му Брокхърст, повтаряйки движението на Хигинс със собственото си оръжие. — Първо трябва да се уреди въпросът с едно изяснение. Трокуудъл?
— Господа, господа — каза успокояващо Аахз, пристъпил между мен и арбалетите. — Преди да продължите, настоявам да се представя, както следва. Бихте ли ми отпуснали само миг, докато махна моята маскировка?
Близостта на двете оръжия ме бе потресла тъй зле, че едва не проспах знака. За щастие успях да овладея разклатените си нерви и притворих очи, като трескаво задействах магията за преобразяваме на чертите, за да върна на демона неговия обичаен съмнителен външен вид.