Не знам каква реакция очаквах от имповете при трансформацията, но тази, която последва, надмина всякакви възможни граници.
— О-о, богове подземни! — изпъшка Брокхърст.
— Перверт! — изпъшка и Хигинс.
— Казва се „первект“! — усмихна се Аахз, разкривайки пълен набор заострени зъби. — И повече никога не бъркайте думата, приятели импове.
— Да, господине! — отзоваха се те в хор.
Двамата стояха с увиснали от учудване ченета, а арбалетите се люшкаха забравени в ръцете им. Заради ужасените им реакции започнах да подозирам, че въпреки цялото си самохвалство Аахз комай не ми беше доверил всичко за своето измерение и за репутацията на неговите обитатели.
Люспестият не обърна внимание на втрещените им погледи и пак се пльосна на мястото си край огъня.
— Сега, щом това се уреди, защо не оставите тези глупави оръжия и не седнете, така че да можем да си поговорим като цивилизовани хора?
Аахз махна нетърпеливо с ръка и те побързаха да се подчинят. Аз също седнах, понеже не исках да бъда единственият прав.
— Но… какво сте… защо сте тук… господине… ако не възразявате да попитам? — успя най-подир да избълва своя въпрос Брокхърст.
Колкото и некомпетентен да бе като преследвач, той определено знаеше как да раболепничи.
— А-а-а! — усмихна се Аахз. — Ей в това е цялата тънкост.
Облакътих се назад. Историята щеше да отнеме известно време.
— Бях призован през дименционната бариера от някой си Гаркин, магьосник, който никога не ме е интересувал. Изглежда, той очакваше някакви неприятности от як съперник и гореше от желание да си осигури помощта ми в задаващата се крамола. Е, както казах по-рано, този Гаркин изобщо не ми е харесвал и не ми се щеше кой знае колко да му помагам. В своята настоятелност той взе да става толкова досаден, че аз започнах да обмислям дали да не отстъпя от моята обичайна дружелюбна природа и да предприема разумни мерки против него. И изведнъж не щеш ли, ето ти го Трокуудъл, който ми направи услугата да пусне една стрела в стария бъркач на лиготии.
Демонът ме посочи с широк замах. Аз се опитах да изглеждам скромен.
— Естествено сетне се разбъбрихме и той ми спомена, че е бил нает от някой си там Исстван и че неговите действия срещу Гаркин били част от мисията му.
— Отговарял си на въпроси за мисия? — обърна се поразен към мен Хигинс.
— Да, точно така — озъбих му се аз. — А ти нямаше ли да отговориш, като имаш предвид обстоятелствата?
— О, да… то се знае… — той хвърли бърз гневен поглед към Аахз и отново изпадна в уважително мълчание.
— Както и да е — продължи первектът, — хрумна ми, че дължа на това приятелче Исстван нещо, загдето ме е избавил от такава досада, тъй че предложих на Трокуудъл да го придружа обратно до неговия работодател, за да мога да му окажа услугите си — в известни граници, разбира се.
Брокхърст ме изгледа кръвнишки:
— Ти можеше да ни изчакаш, колега.
— Ами-и… аз исках… нали схващаш… всъщност то…
— Аз настоях — усмихна се Аахз. — Виждаш ли, моето време е много ценно и просто нямах никакво желание да го прахосвам в чакане.
— О-о! — каза онзи.
Хигинс обаче не се поддаваше на въздействие толкова лесно.
— Все пак бихте могли да ни оставите съобщение — измърмори той.
— Оставихме — бе отговорът. — Моят пръстен насред масата. Забелязвам, че си го намерил.
И демонът насочи обвинително показалец към Брокхърст. За пръв път открих, че импът наистина носеше пръстена на Гаркин.
— Този ли? — стресна се той. — Ама твой ли е? Аз пък си помислих, че е част от имането на майстор Гаркин и че е бил подминат.
— Да, мой е — оголи зъби Аахз. — Изненадан съм, че не си го познал. Но сега, след като се събрахме, ти, разбира се, ще го върнеш.
— Естествено! — затутка се убиецът, бързайки да махне спорния предмет.
— Внимавай. Нали знаеш как да действаш с него? В невежи ръце той може да е опасен.
— Много ясно, че знам какво да правя — отвърна Брокхърст обидено. — Натискаш го полека от двете страни. Веднъж видях един такъв на Пазара на Дева.
Той подхвърли пръстена на люспестия, който ловко го хвана и го нахлузи върху ръката си. За късмет бижуто му легна. Отбелязах си наум, че някой път ще помоля Аахз да ми даде да опитам накита, защото вече научих как работи.
— Господа, след като докладвах за мен, какво ще кажете да ми отговорите на въпроса? — запита первектът, посочвайки статуята на Куигли. — Кой е този?