— Ние самите не сме сигурни — призна Хигинс.
— В действителност е много озадачаващо — добави Брокхърст.
Аахз настоя:
— Бихте ли обяснили по-подробно?
— Ами-и… то беше преди три дни. Вървяхме по дирите ви; за да… ъ-ъ… с надеждата да съберем отново нашата група. Изведнъж тоя войн излезе в галоп от храсталака пред нас и ни прегради пътя. Сякаш знаеше, че идваме, и ни чакаше. „Исстван бе прав! — изкрещя той. — Областта тук наистина е бъкана с демони!“
— Исст-ван? — намесих се аз, правейки всичко възможно да изглеждам в неведение.
— Точно така рече. И ние се изненадахме. Искам да кажа, че ето на, трудим се за Исстван, а внезапно сме нападнати от човек, който твърди, че е изпратен от същия работодател. Във всеки случай после той отряза: „Вижте оръжието на вашата смърт!“ и изтегли меча си.
— Какъв меч беше? — невинно попита Аахз.
— Нищо особено. Всъщност (доколкото можахме да забележим) малко под стандарта. Е, това ни постави в опасно положение. Трябваше да се защитим, но се бояхме да му навредим поради известната възможност наистина да работи за…
— Какво направихте? — избързах аз.
— Честно казано, рекохме си: „По дяволите!“ и се измъкнахме по лесния начин. Хигинс хвърли една от неговите каменни топки, цапна юнака през челото и го замрази на място. Оттогава го влачим с нас. Преценихме, че е най-добре да го натресем на Исстван и да го оставим да се оправя сам.
— Мъдро решение — забеляза Аахз.
Те грациозно склониха глави в отговор на комплимента.
— Иска ми се да ви попитам нещо — намесих се отново аз. — Как успяхте да ни настигнете, щом сте били тъй обременени?
— Ех, не беше лесно. Нямахме големи шансове да ви догоним и при предишното положение, а с новия ни товар изглеждаше съвсем невъзможно — започна Брохърст.
— Ние естествено горяхме от желание… а-а… да се присъединим към вас, така че предприехме отчаяни мерки — продължи Хигинс. — Направихме една отбивка до Туикст и потърсихме помощта на тамошния девол. Това ни коства доста пари, но най-накрая той се съгласи да телепортира нашата група на пътя току пред вас, като ни остави да осъществим желания контакт. Именно тогава…
— Девол? Какъв девол? — прекъсна го Аахз.
— Фръмпъл. Деволът на Туикст. Онзи, дето…
Брокхърст изведнъж млъкна, а очите му подозрително се присвиха. Погледна мрачно своя колега, който небрежно посегна към арбалета си.
— Удивен съм, че Трокуудъл не ти е споменал за Фръмпъл — изскърца Хигинс. — В последна сметка на нас той ни каза за него.
ГЛАВА ДЕВЕТА:
За да функционира ефективно, всяка група хора или наемници трябва да вярва на своя водач.
— Да, Трокуудъл! — Ако не друго, гласът на Аахз бе още по-заплашителен от гласа на импа. — Защо не ми разказа за девола?
— Той… а-а… трябва да ми е излязло от ума — измънках аз.
С огромен разход на самоконтрол изстрелях към двамата убийци най-унищожителния си поглед, насилвайки се да пренебрегна заплахата от арбалетите. Бях възнаграден да видя, че те наистина изглеждаха гузни и избягнаха вниманието ми.
— Излязло ти от ума! По-вероятно е да си се опитал да скриеш туй-онуй от мен — обвинително заяви демонът. — Добре, сега това се пръкна наяве, така че дай да науча и останалото. Какво ще ми съобщиш за този девол?
— Питай Брокхърст — възроптах аз. — На него явно много му се приказва.
— Е, Брокхърст? — обърна се към импа Аахз.
Наемникът сви рамене в извинителен жест към моя милост и заговори:
— Ами, струва ми се, че вече разправих по-голямата част. В Туикст за постоянно се е поселил деволът Фръмпъл. За прикритие използва името Абдул Търговеца на килими, но всъщност върти процъфтяващи сделки в обичайния девански маниер, като купува от едни измерения и продава в други.
— Що дири той на Буна? — прекъсна го люспестият. — Имам предвид, че тук няма какво толкоз да се търгува. Не е ли малко вяло за деволски вкус?
— О, Трокуудъл рече… — Брокхърст млъкна и ме стрелна с очи.
— Давай, разкажи му — опитах се да изглеждам примирен.
— Значи — продължи импът — носеше се слух, че са го прокудили от Дева и че се крие тука, понеже го е срам да си покаже лицето в някое по-голямо измерение.
— Прокуден от Дева? Защо? К’во е направил?
Почувствах се щастлив, че тези въпроси зададе Аахз. Би прозвучало странно, ако аз бях техният автор.
— Колегата не поиска да ни обясни. Само подчерта, че на тая тема Фръмпъл бил докачлив и ние не трябвало да я повдигаме пред него.
— И така, Трокуудъл? — сега демонът се обърна към мен.
Историята ме беше увлякла тъй, че ми бяха нужни три-четири сърцетупа, преди да си спомня, че наистина нямам понятие.