— Ъ-ъ… не мога да ти кажа — рекох.
— Какво? — навъси се Аахз.
Започнах да се питам доколко той бе погълнат от фантазията и до каква степен е загубил представа за реалността на положението.
— Случайно узнах тайната му и я пазя като лично поверителна — високомерно заявих аз. — По време на туй наше пътуване през последните дни научих няколко доста интересни подробности за теб и се отнасям към тях по същия начин. Вярвам, че ще зачетеш правото ми да мълча за живота на Фръмпъл така, както очаквам и другите да зачитат мълчанието ми за нещата, разголващи твоята самоличност.
— Добре, добре. Печелиш точка — отстъпи Аахз.
— Кажи… ъ-ъ… Трокуудъл — намеси се Хигинс. — Бих предложил всички да смъкнем своите маскировки по примера на нашия приятел первер… ъ-ъ… первекта. Няма смисъл да използваме енергията си, за да поддържаме фалшиви лица между другари.
Тонът му бе съвсем обичаен, но ми прозвуча подозрително. Забелязах, че не е свалил ръка от арбалета си.
— Защо? — заспори Брокхърст. — Когато съм в чуждо измерение, аз предпочитам през цялото време да оставам с маска. Така шансовете да забравиш да си я сложиш в някой критичен момент намаляват.
— Мисля, че Хигинс е прав — обяви Аахз, преди да успея да подкрепя другия имп. — Аз например бих искал да виждам истинските физиономии на хората, с които разговарям.
— Уф, хубаво де — кандиса накрая Брокхърст, — щом всички настоявате.
Той затвори клепачи, за да се съсредоточи; чертите му взеха да потрепват и сякаш да омекват.
Не наблюдавах целия процес. Умът ми се понесе отчаяно назад, към колибата на Гаркин, когато люспестият бе вдигнал овъглената глава на убиеца. Набързо си представих моето собствено лице до неговото и започнах да работя, като внасях някои съществени промени във външния му вид, та да поправя увреденото от огъня.
Щом приключих, погледнах крадешком с едно око. Двамата наемници вече се бяха преобразили. Тенът им мигновено привлече вниманието ми. Беше розовато-червеникав, докато моят не бе такъв. Веднага зажумях отново и направих корекцията.
Удовлетворен, въздъхнах, после се озърнах наоколо. Ето че Хигинс и Брокхърст имаха характерните заострени уши и брадички. Аахз си изглеждаше като Аахз. От пристигането на имповете насам положението се бе променило коренно. Вместо да си бъда нормалният аз — Скийв, заобиколен от трима маскирани демони, — сега ме обграждаха трима демони, докато аз самият бях маскиран. Страхотно.
— Аххх! Така е по-гот — изкиска се первектът.
— Знаеш ли, Трокуудъл — рече Хигинс, като наклони глава към мен, — за момент на светлината на огъня ми се видя съвсем различен. Всъщност…
— Хайде, хайде, господа — прекъсна го Аахз. — Имаме да обсъждаме сериозни неща. Исстван знае ли за съществуването на Фръмпъл?
— Не вярвам — отговори Брокхърст. — Ако знаеше, щеше или да си осигури поддръжката му, или да направи тъй, че да го убият.
— Хубаво! — възкликна люспестият. — Той спокойно може да се окаже ключовата фигура в нашия комплот.
— Какъв комплот? — недоумявах аз.
— Говоря за нашия заговор срещу Исстван, разбира се.
— Какво?! — не се стърпя Хигинс, вече напълно забравил за моята фигура. — Да не си луд?
— Аз не! — сопна му се Аахз. — Обаче Исстван е. Мисли, бре! Да е действал като особено стабилна личност?
— Комай не — призна Брокхърст. — Но пък и никой магьосник, който съм виждал, не се е държал стабилно, включая и настоящата компания.
— Освен това — намеси се колегата му — смятах, че отиваш при него, за да му помогнеш.
— Така беше, преди да чуя вашия разказ — изтъкна Аахз. — Сега не горя от желание да работя за майстор, дето насъсква собствените си наемници един срещу друг.
— И кога е сторил такова нещо? — запита Хигинс.
Демонът от Перв направи енергичен жест.
— Разсъждавайте, господа! Да не сте забравили онзи наш приятел с каменното лице там? — той посочи с палец към силуета върху еднорога. — Ако добре си спомням историята, от неговите думи се подразбираше, че е бил изпратен от Исстван, за да ви пресрещне.
— Хм, така е — рече Брокхърст. — И?
— Какво „И?“? — избухна Аахз. — Ами точно същото! Исстван го е проводил да ви убие. Или се е опитал да си ореже режийните разноски, като ликвидира наетите от самия него убийци, преди да е дошъл денят за плащането; или е толкова умствено нестабилен, че слепешката нанася удари по всекиго, включително и по собствените си съюзници. И в двата случая не ми се вижда да е най-благонамереният работодател.