— Знаеш ли, струва ми се, че тука си прав — забелязах аз, решавайки да подкрепя донякъде тази измама.
Хигинс изсумтя:
— Ох, ако това е вярно, какво ще правим?
— Е, нямам окончателно оформен план за дейстие — въздъхна Аахз. — Но пък имам някои общи идеи, които биха могли да помогнат.
— Например? — подпита Брокхърст.
— Вие се връщате при Исстван и нищичко не му казвате за подозренията си. Издадете ли се, той може да сметне, че сте опасни, и моментално да вземе мерки срещу вас. Нещо повече, отхвърлете с твърда ръка всякакви нови ангажименти. Намерете някакъв предлог да бъдете колкото е възможно по-близо до магьосника. Научете всичко за неговите навици и слабости, ала не предприемайте нищо, докато ние не се доберем дотам.
— К-къде отивате? — заекна Хигинс.
— Ще си поприказваме малко с Фръмпъл. Ако ще атакуваме Исстван, помощта на един девол би могла да се окаже неоценима.
— И вероятно непостижима — вкисна се Брокхърст. — Още не съм чувал девол да прояви пристрастие в нечия битка. Тези типове предпочитат да продават и на двете страни.
Другият имп се сепна:
— Какво искаш да кажеш с това „Ако ще атакуваме“? Трокуудъл няма ли да дойде с нас?
— Не. Компанията му започна да ми харесва. Да речем, че оня не се навие да ни подкрепи — тогава може пък да е полезно да имам подръка печен убиец. Фръмпъл е прекалено могъщ, за да поемем риска да го оставим (както не ни е съюзник!) да помогне на Исстван.
Докато Аахз говореше, Брокхърст небрежно се наклони назад извън полезрението му и беззвучно произнесе думата „перверт“ към своя колега. Онзи мълчешком кимна и двамата ми хвърлиха по един симпатизиращ поглед.
— Е, господа, вашето мнение? — запита накрая зеленият демон.
— Хмм… а какво да правим с него? — Хигинс посочи към статуята на Куигли с рязко тръсване на главата.
— Ще го вземем с нас — пропях аз бързо-бързо.
— Разбира се! — съгласи се Аахз, като ме изгледа кръвнишки. — Ако го закарате при Исстван, той току-виж се досетил, че сте го заподозрели в предателство.
— А и — добавих бодро — може би ще успеем да го съживим и да го убедим да ни удари рамо в нашата битка.
— В такъв случай предполагам, че ще искате да му дадете противоотрова — въздъхна Хигинс. После измъкна от плаща си миниатюрен флакон и ми го подхвърли. — Просто леко го понапръскайте и след няколко минути ще се свести. Само че внимавайте. У него има нещо странно. Изглежда, е способен да наднича през маскировката ни.
— Къде е мечът, за който споменахте? — сети се Аахз.
— В торбата му. Повярвайте, истински боклук е. Единствената причина да го приберем бе, че той сякаш много разчиташе на него. Щеше да ни е любопитно, когато го съживим отново, да научим какво си е мислил тогава.
— Ех, струва ми се, че изчерпахме почти всичко — подчерта Брокхърст. — Предлагам да поспим малко и сутринта веднага да потеглим всеки по своя път.
— Аз пък предлагам вие да потеглите по вашия още сега — натърти Аахз.
Изведнъж се възцари неловка тишина.
— Сега?! — възкликна след миг Брокхърст.
— Но сега е посред нощ — отбеляза съратникът му.
— Господа, мога ли да ви напомня, че колкото по-дълго не се показвате при Исстван, толкова по-големи стават шансовете той да изпрати подире ви друг убиец?
— Знаете ли, первектът е прав — вметнах аз замислено.
— И на мен тъй ми се струва — промърмори Хигинс.
— Е, добре — каза Брокхърст, като се привдигна, — в такъв случай смятам, че ще тръгнем веднага, щом разделим имането на Гаркин.
— Напротив — отряза Аахз. — Не само че няма да пипаме плячката, но и ще ви предложа да ни дадете всички авоари, които имате у себе си.
— Какво? — обадиха се те в хор и арбалетите моментално се появиха в ръцете им.
— Разсъдете, господа — уговарящо подзе люспестият. — Ние ще се опитаме да сключим сделка с един девол, за да си осигурим подкрепата му. Както сами отбелязахте, всичко живо знае, че техните цени са прекомерно високи. Страшно ще ми бъде неприятно да се провалим в този контакт поради липса на средства.
Отново се възцари бременна тишина, докато имповете се мъчеха да открият дупка в неговата логика.
— Ох, стига вече — примири се най-накрая Брокхърст, после сведе арбалета и се пресегна за кесията.
— Все пак не мисля, че ще има някаква полза от това — промърмори Хигинс, повтаряйки движенията на своя колега. — Едва ли ще можете да наемете един девол, та ако ще и самите джуджета да ви финансират.
Те подадоха кесиите си на Аахз, който благоразумно ги претегли на длан, преди да ги напъха в собствения си пояс.
— Повярвайте ми, скъпи господа — усмихна се демонът. — Ние от Перв разполагаме с методи на убеждение, които действат дори и на най-заклетите деволи.