— Достатъчно добре, юнак. Хайде, пъхни го обратно в книгата.
Усмихнах се на себе си. Вече бях отработвал тая задачка — не поради възможната й полза, а защото беше забавна.
Томът лежеше отворен до ръба на тезгяха. Поведох перото надолу по една дълга ленива спирала, като го оставих да мине леко край новата цел. Сетне го вдигнах, в устремна дъга; спрях го и го върнах назад. Докато приближаваше за втори път към книгата, освободих част от моя мозък да се стрелне към нея. Щом перцето се понесе над страниците, томът се хлопна досущ челюстите на някой гладен хищник и залови управляваното снарядче.
— Хмммм… — проточи Гаркин. — Малко фукляво наистина, но пък ефективно.
— Просто нещо дребно, което разработих за удоволствие, докато се упражнявах — небрежно подметнах аз, после се пресегнах с ума си за второто бутче от гущероптицата. То обаче (вместо да долети грациозно в моята очакваща длан) си остана на дървения поднос, все едно че бе пуснало корени.
— Не бързай толкоз, мъничкото ми кокошкарче. Значи си практикувал, а? — и замислен поглади брада с полуоглозганата кост в ръка.
— Разбира се. Не си ли личи? — Стори ми се, че не е съвсем лесно да излъжеш учителя, както понякога изглежда.
— В такъв случай ми се ще да видя как ще запалиш твоята свещ. Ако си се упражнявал толкова много, колкото казваш, не би трябвало да те затрудни.
— Нямам нищо против да пробвам, но ти самият си изтъквал неведнъж, че някои уроци ти се удават по-леко от другите…
Макар гласът ми да звучеше уверено, когато в отговор на повикването на Гаркин голямата свещ доплава до работния тезгях, паднах духом. Четири години опити — и все още тепърва се налагаше да постигам някакъв напредък в това упражнение. Ако магьосникът се канеше да ме лишава от храна, докато не успея, можех доста да погладувам.
— Знаеш ли, а-а, Гаркин, мисля си, че сигурно ще се съсредоточа по-добре на пълен стомах.
— Аз пък си мисля, че шикалкавиш.
— Не мога ли…
— Действай, Скийв. Сега!
Наречеше ли ме с истинското ми име, нямаше начин да го разколебая. Това поне го бях научил през тия съвместни години. Юнак, крадец, идиот, лукова глава може и да са унизителни прозвища, ала докато използваше някое от тях, акълът му бе още отворен. Но започнеше ли да се обръща към мен инак, работата ставаше безнадеждна. Наистина е много неприятно, когато произнасянето на името ти се превръща в погребален звън.
Е, щом не виждах чалъм да се измъкна, просто трябваше да направя всичко, което умея. Затова не бих могъл да се отърва нито с частични усилия, нито с престорено съсредоточаване. Щеше да ми се наложи да оползотворя всяка унция от моята сила и знание, за да призова мощта…
Вече изучавах тази свещ с безпристрастен ум, като моментално заличих от съзнанието си мисълта за предстоящото изпитание. Стаята, претрупаният тезгях, Гаркин, дори и собственият ми глад се изгубиха от взора ми, докато се фокусирах върху мишената, при все че отдавна бях запомнил всичките й отличителни белези.
Беше дебела, почти шест инча в диаметър, така че да стабилизира десетинчовата си височина. На повърхността й бях гравирал разни мистични символи ревностно изкопирани от Гаркиновите книги в тая област, макар много от тях да бяха частично заличени от втвърдени поточета лой. Тлъстата свещ бе горяла дълги, дълги часове, за да свети при моето учение, но досега винаги беше съживявана с някое въгленче от огъня за готвене, а не благодарение на вълшебните ми усилия.
Отрицателна мисъл. Спри я.
Този път ще се справя със свещта. Ще я запаля, понеже няма никаква причина да не го сторя.
Нарочно взех да поемам по-дълбоко дъх и да събирам сила. Ето че моите усещания се стесниха още повече, докато всичко, което съзнавах, бе извитият, почернял фитил на мишената.
Аз съм Скийв. Татко притежаваше оная здрава фермерска връзка със земята. Майка ми беше образована жена. Моят инструктор е майстор магьосник. Наричам се Скийв. Ще я запаля тази пущина.
Чувствах как самият започвам да се сгорещявам от енергиите, натрупващи се у мен. Побързах да концентрирам топлината върху фитила.