— Но ако не докосвам тази земя, откъде ще черпя сили?
— От въздуха! Хайде, момче, ти си магьосник, не си някакъв там елементен дух.
— За какъв дух говориш?
— Остави го. Имам предвид, че не си привързан към който и да било от четирите елемента, ами си вълшебник. Ти ги контролираш или, ако не друго, им влияеш и изтегляш енергия от тях. Докато летиш, не правиш нищо повече, освен да черпиш мощ от небето, а не от земята.
— Щом така казваш, Аахз — промълвих със съмнение.
— Добре, първо открий една силова линия.
— Ама ние я оставихме, когато потеглихме да дирим девола — възразих аз.
— Младо, силови линии — много. Като сме зарязали някоя от земните, съвсем не значи, че напълно сме се откъснали от света. Потърси подобно явление във въздуха.
— Във въздуха?
— Довери ми се, момче. Провери.
Въздъхнах и затворих очи. Извърнах лице към небето и се опитах да си представя двувърхото копие. Отначало все не успявах да го направя, но сетне изведнъж с изненада осъзнах, че — да, ето го! — виждам едно копие, само че различен чешит. Без да е толкова ярко, колкото онова, то сияеше меко в леденосиньо и бяло.
— Мисля, че напипах нещо, Аахз! — възкликнах с ентусиазъм.
Той ми се присмя язвително:
— Бяло и синьо, нали?
— Да, обаче не е тъй светещо като предишното.
— Вероятно е по-далеч. Както и да е, намира се достатъчно близо, за да можеш да черпиш мощ от него. О’кей. Хайде, момче, опитай. Закачи се за тази силова линия и отблъсни земята. Сега бавно.
Постъпих според инструктажа, като се пресегнах с ума си да извлека енергия от това ледено видение. Приливът на сила, който получих, се отличаваше от всичко изпитано до днес. Докато по-рано, щом призовях мощта, се чувствах загрят и набъбнал чрез нея, в момента бях хладен и отпуснат. Енергийният поток всъщност ме правеше да се усещам по-лек.
— Отблъсни се, Скийв! — долетя гласът на Аахз. — Нежно!
Лениво докосвах почвата с моя мозък, като само сегиз-тогиз осъзнавах странното впечатление, че не възприемам нищо физически с краката си.
— Отвори очи, момче! Нагласи си наклона!
Този път виковете на люспестия достигнаха до мен под необичаен градус. Изненадан, аз се ококорих.
Носех се на десетина фута над земята под ъгъл, който бързо клонеше към хоризонтално положение. Летях! Хвърчах!
Ето че земната твърд се втурна насреща ми. Преживях един миг на втрещено удивление, преди тя да се тресне в мене с разтърсваща реалност. Сега лежах и с мъка вкарах въздуха обратно в дробовете си, чудейки се дали съм си строшил нещо.
— Добре ли си, момче? — Аахз изведнъж се надвеси отгоре ми. — Какво всъщност стана?
— Аз… аз летях! — избълвах най-накрая.
— Да, и? Аха, разбрах. Толкова си се изненадал, че си забравил да поддържаш енергийния поток.
Само кимнах, без да намеря сили и дума да издумам.
— От всички тъпи… Слушай, младок, когато ти казвам, че ще летиш, повярвай!
— Но…
— Не ми нокай! Или имаш вяра в моя милост като в учител, или нямаш! По тоя въпрос да не чувам никакви но-та!
— Съжалявам, Аахз — отново възвърнах ритъма на дишането си.
— Ахх… не съм искал да ти се нахвърлям така, момче, ама с твоето падане ме изплаши почти до смърт. Трябва да проумееш, че сега започваме да навлизаме в разни бая могъщи магии. Ти си длъжен да очакваш, че те ще действат. Някое сепване от изненада като туй последното може да те убие или, ако е там въпросът, да убие мен.
— Ще се постарая да го запомня, друже. Да опитам ли пак?
— Просто се отпусни за няколко минути, Скийв. Летенето би могло да ти коства много, дори и без падането.
Затворих очи и изчаках главата ми да спре да се върти.
— Аахз? — обадих се най-после.
— Да, момче?
— Разкажи ми за Перв.
— Какво да ти разкажа?
— Току-що се сетих, че когато разбраха, че си первект, онези импове ми се видяха уплашени донемай къде. Що за репутация има твоят свят?
— Ами — започна той — Перв е самодостатъчно, тежкарско измерение. Може и да нямаме най-добрите бойци, но са почти върхът, така че останалите дименционни пътешественици не ни притесняват. Техниката и магията вървят при нас заедно, преплетени са една в друга. Като цяло се получава твърде привлекателно малко пакетче.
— Че защо някой ще се бои от това?
Демонът кимна замислен.
— Както ти споменах, Перв има доста неща, с които да се похвали. Един от страничните ефекти на успеха обаче е изобилието на паразити. Навремето едва не се удавихме от бегълци и емигранти от разни измерения. Щом взеха да стават прекалено досадни, сложихме край на тази работа.