Разговорът така ме бе погълнал, че за миг бях забравил нашата мисия. Но сега, когато магазинът се оказа насреща ни съвсем близо, всичката ми нервност се възвърна стремглаво.
— Какво ще правим, Аахз?
— Ами най-напред бих желал да пийна нещо.
— Да пийнеш?
— Точно така. Ако си въобразяваш, че смятам на празен стомах да си меря акъла с един девол, по-добре си докарай някоя нова мисъл.
— Да пийнеш? — повторих аз, обаче демонът вече бе закрачил целеустремено към близката кръчма. Не ми оставаше нищо друго, освен да го последвам, водейки еднорога.
Заведението бе доста неугледно дори за моето селяшко око. Избеляло чергило хвърляше сянка върху няколко скупчени изподраскани дървени маси. Рояк мухи бръмчаха около котката, която спеше на една от масите… или поне на мен ми се щеше да вярвам, че спи.
Докато привързвах рогатия звяр към подпорка на платнището, чух как Аахз ревна на кръчмаря да донесе две от най-големите си бутилки с вино. Въздъхнах — вече започвах да се отчайвам, че люспестият някога напълно ще се приспособи към своята старческа маскировка. Онзи обаче, изглежда, не усети никакво противоречие между външния вид на Аахз и пияндурските му навици. Хрумна ми, че первектът може и да е прав с шантавата си теория за това как да останеш незабелязан. Навярно градските люде бяха обръгнали от гръмогласни груби индивиди на всякаква възраст.
— Сядай, Скийв — изкомандва моят спътник. — Изнервяш ме, като ми висиш така над главата.
— Мислех, че ще идем да поприказваме с девола — измрънках аз, изхлузвайки се надолу в стола си.
— Спокойно, момче. Няколко минути повече или по-малко нямат кой знае какво значение. Освен туй я гледай!
В магазина за килими тъкмо влизаше млада, добре облечена двойка.
— Видя ли? И бездруго не бихме могли да свършим каквато и да е работа. Поне докато не си тръгнат. Този разговор, дето ни чака, не трябва да се води пред свидетели. Ахх!
Кръчмарят пристигна и с помътнял поглед дрънна две бутилки вино на масата.
— Най-сетне! — отбеляза Аахз, като сграбчи по шише във всяка ръка и незабавно пресуши едното. — Няма ли да пийнеш нещо, момче?
Отмятане на главата и втората бутилка бе опустошена.
— Докато моят приятел тук намисли какво да избере, донес’ ми още двенки… и този път гледай да са с прилична големина, та ако ще и в кошница да ги домъкнеш!
Кръчмарят се оттегли видимо потресен. Аз не бях, разбира се. Вече бях ставал свидетел на алкохолните възможности на Аахз, изумителни в една епоха, известна с яките си пиячи. Обстоятелството, което ме пораздразни, бе, че оня се изниза, без да вземе моята поръчка.
Накрая си получих бутилката вино — колкото да открия, че стомахът ми е прекалено нервен, за да я приеме с готовност. В резултат се ориентирах да отпивам по малко, по малко. Не и Аахз. Той продължи да ги обръща с обезпокояваща скорост. Пи доста време. Фактически седяхме близо час, а от двойката, която бе влязла в магазина, все още нямаше и следа.
Най-подир демонът почна да става нетърпелив.
— Чудя се какво ли ги забави толкова — измърмори той.
— Може би им е трудно да вземат решение — предположих.
— Я стига бе, момче. Дюкянът не е чак толкоз голям. Не може да има кой знае какъв избор.
Довърши остатъка от виното и се изправи.
— Достатъчно чакахме — заяви. — Хайде да разтъркаляме шоуто.
— Ами онази двойка? — напомних му аз.
— Просто ще ни се наложи да ги подтикнем… хм, да приключат работата си някак по-бързичко.
Това ми прозвуча леко зловещо, пък и зъбатото ухилване на Аахз бе допълнително доказателство, се задава нещо неприятно.
Таман се наканих да го заразубеждавам и той отвори такава крачка да пресича улицата, че ме остави сам като бастун в пустиня. Разбързах се да го догоня и насред суматохата зарязах еднорога. Въпреки туй не успях да го стигна, преди да влезе в килимарския магазин.
Рипнах вътре след него, опасявайки се от най-лошото. Оказа се, че не е имало за какво да се тревожа. Ако се изключи собственикът, помещението бе празно. От двойката нийде нямаше и следа.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА:
В бизнеса първите впечатления са изключително важни.
— Мога ли да ви бъда полезен, господа?