Богатите одежди на собственика не успяваха да прикрият кльощавостта му. Аз не съм особено мускулест… искам да кажа, като Скийв… но имах усещането, че ако ударя този образ, няма да го нараня, а направо ще го потроша. Разбира се, не забравям, че и по-рано съм срещал хърбави мъже, ала тоя тук приличаше на истински скелет с твърде малко кожа, опъната върху костите.
— Бихме желали да поговорим с Абдул — високомерно заяви Аахз.
— Аз съм той и той е аз — изрецитира търговецът. — Вие действително виждате пред вас Абдул, само сянка от човек, докаран до ръба на глада от неговите интелигентни клиенти.
— Напротив, струва ми се, че доста добре се оправяш — произнесох тихо, като се огледах наоколо.
Магазинът беше обилно зареден; дори моите непътували надалеко очи лесно откриваха безспорните признаци на богатството. Килимите бяха фино изтъкани от непознати за мен меки нишки, а от дълбините на техните шарки блестяха злато и сребро. Очевидно тези чудеса бяха предназначени за паралиите и изглеждаше съмнително настоящият им собственик да страда от липса на удобства.
— Ах! Тука се крие историята на моята глупост — викна Абдул, кършейки ръце. — В сляпата си самоувереност аз вложих всичките си средства в своя инвентар. В резултат гладувам насред изобилието. Съответните клиенти го надушват и ме обират, тъй като съм уязвим. Губя пари при всяка продажба, но човек трябва да яде.
— Всъщност — прекъсна го Аахз — ние търсим дълговлакнест персийски за цяло помещение.
— Какво значи това?… Не обърквайте така бедния търговец, моят скромен бизнес…
— Я зарежи тая, Абдул… или може би трябва да кажа Фръмпъл? — демонът се захили с най-широката си усмивка. — Знаем кой си и к’во представляваш. Дошли сме при теб да свършим малко работа.
При неговите думи собственикът се раздвижи толкова чевръсто, колкото никога не бих и помислил, че е способен. С един скок той се озова до вратата, пусна тежко резе и дръпна завеса, която изглеждаше направена от още по-странна материя в сравнение с и килимите му.
— Къде си се научил на такива маниери? — озъби се през рамо с глас, който съвсем не беше гласът, използван от хленчещия кльощавец. — Аз трябва да живея в този град, не разбираш ли?
— Съжалявам — каза Аахз, ала тонът му изобщо не звучеше извинително.
— Добре, но следващия път, когато нахълташ тук и започнеш да крещиш името ми нагоре-надолу, внимавай. Местните хора не са особено толерантни към чудновати същества или случки.
Той като че ли мърмореше сам на себе си, така че аз оползотворих възможността да прошепна на демона:
— Пст, Аахз. Какво е персийски…
— По-късно, момче.
— Ти! — собственикът сякаш ме забеляза за първи път. — Ти си статуята! Не те познах веднага, защото се движиш.
— Ами… аз…
— О, трябваше да го предположа! — беснееше Фръмпъл. — Търгуваш ли с вас, имповете, навличаш си белята. Единственото, дето знаете…
Той млъкна изведнъж и подозрително ни загледа. Дланта му се скри в гънките на дрехата, за да се появи с някакъв ясен кристал. Деволът го вдигна и надзърна през него като през монокъл, изучавайки всеки от нас поред.
— Трябваше да се сетя — избълва. — Ще бъдете ли тъй любезни да отстраните своите маскировки? Обичам да знам с кого си имам работа.
Хвърлих поглед към Аахз, който кимна в съгласие. Затворих очи и започнах промяната към обичайния ни външен вид. Разполагах с достатъчно време да се чудя дали търговецът ще се удиви на моята трансформация, ако разбере, че всъщност аз съм различен човек от статуята, която бе видял по-рано. Излезе, че не е имало за какво да се тревожа.
— Перверт! — Фръмпъл се изхитри да придаде слизесто значение на думата.
— Первект — ако искаш да мелиш брашно с нас — поправи го Аахз.
— Перверт — докато не видя цвета на парите ти — наострено отвърна онзи.
Внезапно осъзнах, че той внимателно ме изучава.
— Слушай, ти случайно да не си един имп на име Трокуудъл?
— Аз? Не! Аз… аз съм…
Фръмпъл отново ме заразглежда с присвито око през кристала.
— Хм — изсумтя, като прибра зрителното си приспособление обратно в мантията. — Мисля, че ти си наред. Обаче много ми се ще да докопам тоя тип Трокуудъл. Напоследък той ужасно свободно разнасяше името ми наляво-надясно.
— Чувай, търговецо — намеси се Аахз. — Ти не си единственият, който иска да види с кого си има работа.
— Ммм? О-о? Разбира се, щом настояваш.
Очаквах той да затвори очи и да почне да работи, ала вместо това Фръмпъл пак пъхна ръка в дрехата си. Този път измъкна някакъв предмет, наподобяващ малко огледалце с нещо като циферблат на гърба. Вгледа се в стъкълцето и внимателно започна да върти циферблата с пръст.