Резултатът бе незабавен и стряскащ. Не само физиономията, но и цялото му тяло взе да се променя — изду се и придоби определено червеникав оттенък. Докато го гледах, веждите му станаха по-гъсти и се сближиха, линията на брадата пропълзя нагоре по лицето досущ като жива, а очите му се стесниха, святкайки жестоко. Със закъснение забелязах, че неговите крака вече завършват с блестящи разцепени копита и че от долния край на мантията му се подава върхът на заострена опашка.
За впечатляващо кратко време Фръмпъл се бе преобразил във… ами да, в девол! Въпреки цялостната ми подготовка, когато домакинът остави огледалцето и отново се обърна към нас, почувствах как ме полазва суеверен страх.
— Сега дойде ли ти кефът? — измърмори той на Аахз.
— Изненадващо е — съгласи се моят спътник.
— Стига дрънканици — Фръмпъл отведнъж се оживи. — Какво прави един перверт в Буна? Да не раздаваш помощи из бедните квартали? И що търси тук хлапето?
— Скийв ми е чирак — информира го Аахз.
— Действително ли? — собственикът на магазина ме измери с дружелюбен поглед. — Нещата наистина ли са толкова зле, момче? Може би ще успеем да намерим цяр.
— Той е съвсем доволен от положението си — увери го демонът. — Дай вече да се заемем с нашия проблем.
— Искаш да излекувам лудостта на малкия ли?
— А? Не. Престани, Фръмпъл. Дошли сме по работа. Хайде да обявим за кратко примирие, а?
— Щом настояваш. Все пак ще бъде странно; первертите и деволите никога не са се разбирали добре.
— Казва се первектите!
— Нали знаеш какво имам предвид?
— Аахз! — прекъснах ги по някое време. — Не можеш ли просто да му обясниш?
— Ммм? О-о! Вярно бе, момче. Слушай, драги търговецо. Възникна един проблем и се надявахме, че ти би могъл да ни помогнеш. Виждаш ли, загубих способностите си.
— Как-во!? — избухна онзи. — Дошъл си при мен без магическото умение да се спасяваш от проследяване? Това решава нещата. Прахосал съм седем години да си изградя тука удобно прикритие, а някакъв идиот пристига и…
— Не внимаваш, Фръмпъл. Казах ти, че Скийв ми е чирак. Той знае повече от достатъчно, за да ни защити.
— Невръстен полуобучен калфа? Тоя поверява моя живот и моята сигурност на един полуобразован хлапак?
— Ти комай пропускаш факта, че вече сме тук. Ако имаше нещо да се случи, то щеше да се е случило.
— Всяка минута, през която вие двамата сте наоколо, застрашава личното ми съществуване.
— … което е допълнителна причина незабавно да се заемеш с нашия проблем и да престанеш с това безсмислено вайкане!
Няколко мига те се съзерцаваха взаимно, докато аз се опитвах да бъда много тих и незабележим. Фръмпъл не изглеждаше да е подходящият избор за някой, на когото да възложим надеждите си.
— О, добре! — измърмори в последна сметка търговецът. — След като сигурно не мога да се откача от вас другояче.
Той отиде до стената и иззад един от килимите измъкна нещо като намотано въже.
— Така вече си на прав път — триумфиращо отбеляза Аахз. — Дерзай.
— Сядай и млъквай! — заповяда нашият домакин.
Сконфузен, Аахз изпълни нареждането, а Фръмпъл започна да обикаля около него. Докато обикаляше, деволът държеше въжето първо в една посока, сетне в друга, от време на време го правеше на примка, после го пускаше да виси свободно. През целия сеанс той неотклонно се взираше в тавана, сякаш там разчиташе написано с дребни букви съобщение.
Нямах и най-слабата представа какво върши, но бе странно забавно да наблюдавам някой, който да заповядва на люспестия и това да му се размине.
— Хм… — рече най-накрая деволът. — Да, аз мисля, че можем да кажем, че твоите способности определено са изчезнали.
— Страхотно! — изръмжа Аахз. — Слушай, уважаеми Фръмпъл. Не сме извървели целия този път, за да ни съобщиш онова, което вече го знаем. Смята се, че вие от Дева сте в състояние да направите всичко. Е, хайде, стори нещо!
— Това не е толкова лесно, перверт! — грубо отвърна търговецът. — Имам нужда от информация. Между другото как загуби способностите си?
— Не съм сигурен — призна Аахз. — Един маг ме призова на Буна и когато пристигнах, те се бяха изпарили.
— Магьосник? Кой точно?
— Гаркин.
— О, тоя майстор е бая подъл, ако му паднеш. Защо просто не го накара да ти възвърне изгубеното, вместо да намесваш мен?
— Защото е мъртъв. Тази причина достатъчна ли ти се вижда?
— Хм… Това затруднява нещата.
— Да не искаш да кажеш, че нищо не можеш да направиш? — озъби се Аахз. — Трябваше да си знам. Винаги съм си мислел, че репутацията на деволите е прекалено раздута.