— Внимавай, перверт! Желаеш ли да ти помогна, или не? Не съм казал, че нищо не мога да направя, а само, че ще бъде трудно.
— Така по става — подхили се демонът. — Хайде да почваме, тъй като…
— Не бързай толкова — прекъсна го Фръмпъл. — Не съм заявил, че ще ти помогна, а само, че бих могъл.
— Разбирам — сопна му се Аахз. — Ей сега вече се задава, момче. Табелката с цената. Намекнах ти, че са царе в претръскването на джобовете.
— Всъщност — сухо рече деволът — аз си правех сметка за времевия фактор. Ще ми трябва известно време да се подготвя и вярвам, че напълно ясно съм показал какви чувства изпитвам към това да оставаш тук по-дълго, отколкото е необходимо.
— В такъв случай — усмихна се Аахз — предлагам да започнеш. Считам, че напълно ясно съм показал, че възнамеряваме да останем тук, докато лекарството не задейства.
— Щом е тъй — усмихна му се в отговор деволът, — ще напомня, че ти повдигна въпроса за цената. Колко имате у себе си?
— Ами ние имаме… — подзех аз.
— Това вече ми се струва маловажно — хвърли ми предупредителен белтък первектът. — Да предположим, че ще ни съобщиш каква смяташ, че е почтената цена на твоите услуги.
Фръмпъл го дари с един изпепеляващ поглед, преди да затъне замислено в изчисленията си.
— Хмм… разходите за суровини нараснаха… после, разбира се, трябва да сложим моето време… и ти пристигна без съответната уговорка… хайде да кажем, че това ще ти коства — просто като груба оценка, имай предвид — а-а-а, някъде около… Слушай!
Той изведнъж се оживи и ни се ухили.
— Може би ще поискаш да го изработим под формата на размяна. Аз те излекувам, а ти ми правиш малка услуга.
— Каква услуга? — подозрително попита Аахз.
Този път по изключение бях напълно съгласен с него. В гласа на Фръмпъл имаше нотки, които не вдъхваха доверие.
— Абе, дребна работа — измънка оня. — Нещо като маневра за отвличане на вниманието.
— Предпочитаме да платим в налични — твърдо заявих аз.
— Затваряй си устата, момче — посъветва ме люспестият. — Какво отвличане на вниманието, Фръмпъл?
— Навярно сте забелязали младата двойка, която влезе в магазина ми преди вас? Забелязали сте ги! Хубаво. Тогава без съмнение сте открили, че в момента не са в помещението.
— Как напуснаха? — попитах любопитно.
— След миг ще се върна към това — обеща деволът. — Впрочем тяхната история е интересна, макар и обиковена. Ще ви спестя подробностите, но, накъсо казано, те са млади влюбени, разделени от враждуващи семейства. В отчаянието си се обърнаха към мен за помощ. Аз им направих услугата да ги изпратя в друго измерение, където могат да бъдат щастливи и да не се боят от евентуалното семейно вмешателство.
— Срещу определена сума, разбира се — сухо изтъкна демонът.
— Естествено — усмихна се Фръмпъл.
— Хайде, хайде, Аахз — сгълчах го аз. — Постъпил е съвсем почтено, дори и ако са му платили.
— Точно така! — просия деволът. — Много си чувствителен за толкова млад човек. Между другото моята щедрост ме постави в доста опасно положение. Както без съмнение сте усетили, аз доста се грижа за представата, която имат за мен в тоя град. Съществува известна възможност тя да бъде застрашена, ако роднините на двамката успеят да ги проследят до килимарския магазин и сетне загубят дирите им.
— Това ще е за отплата — промърмори Аахз.
Гражданинът от Дева кимна.
— Значи анонсирам следното предложение: в замяна на моята помощ ще ви помоля вие двамата да се премените като съответната двойка и да оставите фалшива следа, излизаща от този хубав дюкян.
— Доколко фалшива? — попитах.
— О, няма защо да е много изпипана. Просто достатъчно е местните жители да ви видят да напускате Туикст, така че да бъда сигурен, че ще отвлечете вниманието от магазина. Щом вече не можете да бъдете забелязани от града, бихте могли да се маскирате както си искате и да се върнете тук. Междувременно аз ще приключа подготовката за твоето излекуване, господин перверт. Е, какво ще кажеш? Става ли?
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА:
Тайната да спечелиш поддръжката на големи групи хора се крие в положителното мислене.
— Аахз, минувачите ни гледат.
— Спокойно, момче. Така и трябва да бъде.
За да илюстрира твърдението си, той кимна и махна с ръка на групичка местни хора, които кръвнишки ни гледаха с поглед. Те обаче не му махнаха в отговор.
— Не виждам защо аз трябваше да бъда момичето — възроптах по някое време.
— Това вече го обсъждахме, драги Скийв. Твоята походка прилича повече на девича, отколкото моята.