— Туй си го решихте двамата с Фръмпъл. Аз изобщо не мисля, че вървя, както го правят момичетата!
— Добре, тогава да кажем, че аз вървя по-малко като момиче в сравнение с тебе.
С подобна логика беше трудно да се спори, така че смених темата:
— Не можем ли поне да избираме по-безлюдни улици?
— Защо? — възрази Аахз.
— Ами много-много не ми се ще сума ти хора да ме видят, когато съм се предрешил като девойче.
— Я стига, момче. Та цялата идея е, че никой няма да ге познае. В добавка ти също не познаваш никого в този град. Защо те интересува какво ще си помислят за теб?
— Чисто и просто не ми харесва и толкоз — измърморих.
— Не е достатъчно убедително — твърдо заяви демонът. — Част от сделката ни с Фръмпъл е да ни забележат. Ако си имал някакви възражения, да си ги казал, преди да приключим преговорите.
— Аз изобщо нямах такава възможност — изтъкнах. — Но тъй като стана дума, наистина разполагам с няколко въпроса.
— Например?
— Например какво точно вършим?
— Ти, момче, не внимава ли? Оставяме лъжлива следа за…
— Туй го загрях. Искам да кажа, защо правим това, което правим? Защо изработваме услуга на Фръмпъл, вместо да му платим, колкото пожелае?
— Ако поне веднъж си беше кръстосвал шпагата с девол, нямаше да питаш — изсумтя Аахз. — Цените са високи до небето, особено в случай като нашия, когато знаят, че клиентът е в окаяно положение. Просто бъди благодарен, че сме сключили такава добра сделка.
— Съвсем същото имам предвид, друже. Ние сигурни ли сме, че ще излезем на далавера?
— Какво искаш да намекнеш?
— Ами от това, което съм чувал… ако си мислиш, че си сключил изгодна сделка с един девол, това обикновено означава, че не си догледал нещо.
— Разбира се, ти говориш въз основа на големия си опит — язвително ми се озъби Аахз. — Кой ти е разказвал толкова много за търгуването с хората от Дева?
— Ти — натъртих аз.
— Хммм. Имаш право, момче. Май съм избързал малко.
При друг случай щях да изпадна във възторг, загдето демонът е признал, че съм прав. В сегашното положение обаче това някак си ме накара единствено да се почувствам доста по-неуютно.
— Така че какво ще предприемем? — запитах.
— Е, обикновено аз действам честно, освен ако си помисля, че са ме изгъбаркали. Но този път ти възбуди у мен достатъчно съмнения, тъй че смятам за разумно мъничко да поизменим правилата.
— Пак ли ситуационна етика?
— Точно така!
— Добре, какво предлагаш?
— Започваме да се оглеждаме за относително усамотено местенце, където можем да се отървем от тия преображения, без да ни забележат.
Взех да се озъртам из улиците и сокаците пред нас. Безпокойството ми прерастваше в паника и това придаде на моите търсения допълнителна сила.
— Ще ми се да бяхме въоръжени все пак — измърморих.
— Само го чуйте — подигра ми се Аахз. — Не беше толкова отдавна, когато ми обясняваше най-подробно защо на магьосниците не им трябват оръжия. К’во щеше да направиш с меча си, ако го носеше в момента?
— Ако искаш да бъда по-точен — сухо казах аз, — предпочитах ти да имаш оръжие.
— О-о-о? Добра идея. Слушай… а-а-а… Хей, момче? Все още ли се оглеждаш за някое усамотено място?
— Да, вече набелязах две възможности.
— Е, хубаво, забрави ги. Започни да търсиш нещо, дето да е широко отворено и снабдено с много изходи.
— Защо е тая промяна в стратегията? — попитах.
— Озърни се през рамо… по-небрежно.
Направих каквото ме посъветва, макар и да не излезе толкова небрежно, колкото би могло. Оказа се, че бойните ми способности са най-малката ни грижа.
Една тълпа вървеше подир нас. Хората ни гледаха мрачно и си мърмореха под нос. Страшно ми се искаше да вярвам, че не ние сме мишена на тяхното внимание, но беше явно, че случаят не е такъв. Те очевидно ни преследваха и междувременно набираха свежи членове.
— Аахз, потеря! — прошепнах.
— Ей, момче. Не помниш ли, че аз ти я посочих?
— Ама защо си правят труда? Какво искат?
— Ох, не знам със сигурност, разбира се, но мога да предположа, че има нещо общо с нашата премяна.
Хвърлих нов поглед към навалицата. Интересът към нас комай изобщо не бе намалял. Напротив, тълпата бе станала още по-голяма и изглеждаше още по-гневена. Страхотно.
— Слушай, Аахз — промълвих с половин уста.
— Да, Скийв?
— Ако ни гонят заради нашата маскировка, защо просто не се преобразим обратно?
— Лош план, момче. По-скоро бих поел риска те да имат някакъв карез на младежите, в които сме се превъплътили, отколкото да се сблъскам с последствията от това да открият, че сме магьосници.