Също както баща ми, и аз черпех сила от земята. Знанието, което мама ми даде, е като леща — позволява на сина й да фокусира придобитото. Мъдростта на добрия учител Гаркин насочва усилията ми към онези точки от света, които е най-вероятно да се подчинят на моята воля. Аз съм Скийв.
Но свещта си стоеше незапалена. По челото ми изби пот, разтреперах се от вълнение. Не, това е грешка, не бива да се стягам. Успокой се. Не се опитвай да го направиш силом. Напрежението пречи на потока. Остави енергиите да минават свободно, действай като пасивен проводник. Реших да се отпусна и удвоил усилията си, съзнателно разхлабих мускулите на лицето и гърба.
Сега потокът бе забележимо по-интензивен. Почти виждах чудните вълни, които струяха от мен към целта ми. Протегнах пръст напред, което допълнително фокусира енергийното поле. Свещта обаче си остана мъртва.
Не мога да я запаля. Отрицателна мисъл. Спри я. Аз съм Скийв. Все ще се справя някак. Баща ми… Не. Пак отрицателно съждение. Не разчитай на другите за собствената си сила. Ще запаля тази свещ, понеже съм Скийв.
Ето че при новата мисъл бях възнаграден с внезапен прилив на енергия. Последвах го, опиянявайки се от мощта. Да, наричам се Скийв и съм по-силен от всеки един от тях. Избягнах опитите на татко да ме прикове за плуга, както прикова брат ми. Мама умря от своя идеализъм, но аз използвах поученията й, та да оцелея. Учителят ми тук се оказа лековерен глупак, който си е взел крадец за чирак. Всички ги ударих в земята. Без съмнение.
Понесох се. Съзнавах как моите способности правят околните да изглеждат като джуджета. Всъщност дали дебелата свещ ще се запали, или не, няма значение. Аз съм Скийв. Аз съм могъщ.
Почти презрително се пресегнах с ума си и докоснах фитила. Сякаш в отговор на моята воля се появи малко ярко кехлибарено въгленче.
Стреснат, приседнах и примигвах срещу свещта. Щом замижах за момент, въгленчето изчезна, оставяйки бял стълбец дим, за да отбележи оттеглянето си. Прекалено късно схванах, че съм нарушил своята концентрация.
— Отлично, юнак!
Гаркин изведнъж се озова до мен, като ентусиазирано ме бъхтеше по рамото. Колко време е стоял там, нито знаех, нито ме интересуваше.
— Угасна — оплаках се аз.
— Изобщо да не ти пука. Ти я запали. Сега вече имаш увереност. Следващия път ще бъде по-лесно. Кълна се в звездите, все пак ще те направим магьосник. Ей, ама ти трябва да си гладен.
Едва успях да вдигна ръката си навреме, та да докопам останалата кълка от гущероптицата, преди да ме плесне през лицето. Беше изстинала.
— Да ти призная, момче, бях почнал да се отчайвам. Защо тоя урок излезе тъй труден, кажи? Да ти е хрумвало, че би могъл да използваш тази магия, за да си осигуриш помощно осветление, когато отваряш някоя ключалка с шперц, или дори да запалиш огън, дето да отклони вниманието в друга посока?
— Помислих си го, но допълнителната светлина може да привлече нечий поглед. А колкото до започването на диверсия, бих се боял да не нараня някого. Разбираш ли, не желая да причинявам вреда никому, просто…
И млъкнах, понеже осъзнах какво съм казал. За съжаление твърде късно. Един як шамар на Гаркин ме смъкна от табуретката на земята.
— Така си и мислех! Значи все още си правиш сметката да станеш крадец? Искаш да приложиш моите магии, за да кокошкарстваш!
Яростта му беше страховита, ала по изключение аз му се опънах.
— Е, и? — озъбих се. — По-хубаво е, отколкото да гладуваш. Впрочем какво пък му е толкоз скъпоценното да бъдеш магьосник? Имам предвид, че твоят начин на живот ми подсказва ужасно много неща, към които трябва да се стремя.
Махнах с ръка околовръст из претъпканата стая, която обемаше цялата вътрешност на колибата.
— Вий, вий, вълченце, за краставо магаренце — подигра ми се Гаркин. — Когато оная зима те изкара от гората, за да крадеш, моят дом беше достатъчно гостоприемен за теб. „По-добре е, отколкото да спиш под някой храст“, така ми рече.
— И продължава да е по-добре. Затова съм ти още подръка. Само че нямам намерение да профукам тук остатъка от дните си. Моята представа за желаното бъдеще не включва криенето в някаква малка колиба сред дърветата. Докато аз не се появих и не започнах да поставям ловни капани, ти караше на коренчета и ягодки. Може би това е твоят идеал за прекрасен живот, Гаркин, но — забележи — не и моят!
Доста време се мерихме един друг с погледи. Сега, след като бях дал воля на гнева си, се поуплаших… че и нещо отгоре. Макар да нямах обширни наблюдения в тази област, подозирах, че заяждането с магьосници не е най-сполучливият начин да си осигуриш дълго и здравословно бъдеще.
Твърде изненадващо, ала той отстъпи пръв. Изведнъж впи взор в пода и сведе глава, дарявайки ме с рядката гледка на неподдържаната купчина коса върху нея.