— Тогава какво ще правим?
— Ще продължим да вървим и да се надяваме, че ще попаднем на патрул войници, който може да ни осигури известна защита.
Един камък, голям колкото юмрук, издумка на улицата пред нас. Вероятно го бе хвърлил някой от хората, които ни следваха.
— Или… — бързо преразгледа нещата Аахз — в състояние сме да спрем веднага и да открием защо е всичко туй.
— Бихме могли да побегнем — с надежда предложих аз, ала первектът вече работеше по предишната си идея.
Той рязко стопира и се извъртя на пети, за застане срещу тълпата.
— Какво означава това? — ревна към напредващото множество.
При прякото обръщение навалицата се люшна и закова, като ония отзад се блъснаха в тия отпред, които току-що бяха спрели. Те изглеждаха малко стреснати от действията на демона и взеха да се мотаят насам-натам без посока.
Бях приятно изненадан от успешния маньовър на моя компаньон, но Аахз не беше човек, дето може спокойно да го оставиш сам.
— Е? — настоя той, приближавайки се към тях. — Чакам обяснение.
За момент тълпата отстъпи пред него. После някъде изотзад се извиси яростен глас:
— Искаме да разберем какво става с парите ни!
Това отприщи бента.
— Да! Къде са парите ни?!
Още няколко гласа подеха тоя вик, сганта заръмжа и пак пое напред.
Аахз не мръдна нито инч и със заповеднически жест вдигна ръка за мълчание.
— Какво им е на вашите мангизи? — високомерно попита той.
— О-о-о, не! Не се опитвай — долетя един особено заплашителен бас. — Този път няма да се измъкнеш само с приказки!
Ето че масивен плешив мъж, който размахваше касапски сатър, си проби пътечка през тълпата и застана пред первекта.
— Слушай, добри човече — изсумтя презрително Аахз, — ако намекваш…
— Нищо не намеквам! — изръмжа гражданинът на Туикст. — Направо ти го казвам. Ти и тая твоя уличница сте мошеници!
— Хайде сега, не прибързваш ли мъничко…
— Да прибързвам! — ревна мъжът. — Да прибързвам! Господинчо, ние вече проявихме прекалено много търпение към теб. Трябваше да те изгоним оттук веднага щом ти се появи с твоите лъжливи антидемонски амулети. Точно тъй, думата е лъжливи! На някои от нас това им беше ясно от самото начало. Всеки, дето е малко от малко образован, знае, че такива неща като демони няма.
За момент се изкуших да изоставя маскировката на Аахз. После отново огледах тълпата и реших да не го нравя. Не беше групичка, с която да се шегуваш.
— Е, едни си взеха от амулетите, защото са лековерни; други — наместо шмекерия, а трети пък, понеже… абе, понеже целият град ги купуваше. Да, всички ние си ги купихме, също както налапахме вашата въдица, че трябвало да бъдат индивидуално изработени и че парите ти били необходими предварително.
— Та туй ви беше обяснено още тогава — възрази моят партньор.
— Естествено, че беше. Ти си цар на обясненията. Размъти ни главите, както успя да го направиш и предишните два пъти, щом ви спипвахме да напускате града.
— Ами… ние… ъ-ъ… — започна Аахз.
— Всъщност — прекъснах го — ние само…
— Е, писна ни от вашите обяснения. Нали това заявихме преди три дни, когато ви дадохме две денонощия аванс или да дойдете с амулетите, или да ни върнете заграбеното.
— Но за тия неща трябва време…
— Същото извинение вече го използвахте. Срокът ви изтече вчера. Казвайте, днес получаваме ли си парите, или…
— Разбира се, разбира се — вдигна умиротворяващо ръце люспестият. — Просто ми отпуснете една минутка да поговоря с моята колежка.
Като се усмихна на тълпата, той ме хвана за лакътя и ме отведе встрани.
— Какво ще правим, Аахз?
— Сега ще бягаме — гласеше спокойният му отговор.
— А? — попитах интелигентно.
Приказвах си на въздуха. Демонът вече бързо биеше крак по улицата. Понякога може бавно да загрявам, но не съм чак толкоз бавен. Само миг и моя милост го следваше плътно по петите.
За нещастие сганта разгада какво възнамерява Аахз горе-долу по същото време заедно с мен. Туиксците нададоха вой и ни подгониха. Изненадващо, обаче съвсем скоро настигнах первекта. Или той забавяше крачка, така че да мога да наваксам, или аз бях по-уплашен, отколкото си мислех, което пък бе невъзможно.
— Ха, сега накъде? — изпухтях в ухото му.
— Трай и бягай, момче — лавна Аахз, като заобиколи групичка хора.
— Ама те ужасно скъсиха дистанцията! — изтъкнах аз.
Всъщност групата, която току-що бяхме отминали, се бе присъединила към преследването, но ефектът бе същият, сякаш разярената тълпа ни застигаше.
— Няма ли да млъкнеш и да ми помогнеш да се озърна? — изръмжа демонът.