Измъкнах се от края на енергийния ръкав и се озовах във вътрешността на дюкяна. Докато изчаквах очите ми да се нагодят към мрака, чувах меките звуци от преминаването на Аахз след мен.
— Дръпни се от вратата, момче — прошепна демонът току над ухото ми, когато се изправи навън. — Застанал си на осветено от луната петно. И сега можеш да разрушиш тръбата.
— Ясно.
Надлежно уведомен, аз се изместих от лунната светлина. Беше ми приятно да забележа обаче, че освобождаването от онзи ръкав не предизвика значителна промяна в умствената ми стабилност. Бях се усъвършенствал до степен да правя по-трудни неща с по-малко енергия, отколкото когато начевах. Наистина започвах да се чувствам като магьосник.
Зад гърба си дочух лек шум и извих врат да погледна. Аахз тихичко придърпваше завесите над вратата. Аз безжалостно се усмихнах на себе си. Хубаво! Не ни трябваха свидетели.
Очите ми вече почти се бяха пригодили. Различавах форми и сенки сред мрака. В ъгъла имаше тъмна купчина, която дишаше тежко. Фръмпъл!
Усетих длан на рамото си. Люспестият показа една лампа върху близката маса и вдигна четири пръста.
Кимнах и бавно започнах да броя до четири. Когато стигнах последното число, насочих бърза искра енергия към лампата и фитилът й се запали, за да освети вътрешността на магазина.
Моят спътник бе коленичил с нож в ръка до Фръмпъл. Очевидно беше успял да намери в тъмното поне някои от нашите оръжия.
Ето че собственикът приседна, примигвайки, сетне замръзна на място. Върхът на Аахзовия нож витаеше на косъм от гърлото му.
— Здрасти, Фръмпъл — усмихна се той. — Помниш ли ни?
— Вие! — ахна деволът. — Смяташе се, че сте мъртви.
— Мъртви ли? — измърка Аахз. — Как може да ни се случи нещо лошо, щом добричкият стар приятел Фръмпъл ни помага да се смесим с гражданите?
— Господа! — изпищя нашата жертва. — Изглежда, че е станала грешка!
— Вярно — отбелязах аз. — И я направи ти.
— Вие не разбирате! — настоя Фръмпъл. — Бях изненадан и ужасѐн, когато чух за вашата смърт.
— Аха, ние също не бяхме много щастливи.
— После, Скийв. Слушай, деволе. В тоя миг и двамата имаме възможността и основанието да те убием. Така ли е?
— Но аз…
— Питам: така ли е?
Аахз премести ножа тъй, че върхът се впи в кожата около гърлото на Фръмпъл.
— Така е! — прошепна търговецът, сетне преглътна мъчително.
— Добре тогава — Аахз отстрани сечивото и го затъкна в своя пояс. — Сега дай да си поговорим делово.
— Аз… аз не проумявам — заекна Фръмпъл, като си потриваше гръцмуля с ръка, сякаш да се увери сам, че той все още е там.
— Което ще рече — обясни первектът, — че искаме твоята помощ повече, отколкото търсим отмъщение. Обаче не се успокоявай прекалено много. Изборът не беше твърде лесен.
— Ама аз… разбирам те… Ясно, какво мога да направя за вас?
— Стига, Фръмпъл. Можеш да изпълниш първоначалната ни сделка. Трябва да признаеш, че оставихме една адски добра фалшива следа за онези двама бегълци. Вече е твой ред. Просто възстановяваш способностите ми и ние си отиваме.
Деволът пребледня или най-малкото си смени боята от червена на розова.
— Не мога да го сторя! — възкликна той.
— Какво-о?
Ножът отново се появи в ръката на Аахз като по магия.
— Слушай сега, двулични беглецо. Или ще върнеш моите вълшебни умения, или…
— Ти не разбираш — умоляващо произнесе Фръмпъл. — Нямам предвид, че не искам да възстановя способностите ти; имам предвид, че не мога. Не знам кое не е наред при теб, нито как да го оправя. Точно затова ви подредих да се срещнете с тълпата. Боях се (както ви казах и по-рано), че няма да ми повярвате. Твърде много време прахосах да се настаня тук, за да рискувам един недоволен клиент да разкрие на всички кой съм. Съжалявам… наистина съжалявам и зная, че вероятно ще ме убиеш, но не съм в състояние да ти помогна!
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА:
Туй, че нещо не върши онова, което си планирал да върши, не означава, че то е безполезно.
— Хммм — замислено проточи Аахз. — Значи си безсилен да върнеш способностите ми?
— Това не подсказва ли, че все пак можем да го убием? — попитах нетърпеливо. Бях се надявал демонът да възстанови магическите си умения, но като оставим тази история настрана, още се чувствах поразстроен, загдето ме бяха бесили.