— Ти си бая лошо дете — Фръмпъл ме погледна преценяващо. — Впрочем защо му е на един первект да пътува заедно с някакъв бунат?
— Кой е бунак? — настръхнах аз.
— Спокойно, момче — внимателно каза Аахз. — Няма нищо лично. Всеки, който е роден в това измерение, си е бунат. Буна… бунат… бунаци… схвана ли?
— Да, ама не ми харесва как звучи — промърморих.
— Не се впрягай. Какво толкова означава нечие име?
— Следователно теб не те е еня дали хората те наричат первект или перверт?
— Внимавай какви ги дрънкаш, младо. Работите вървят достатъчно зле и без да ставаш нагъл.
— Господа, господа — прекъсна ни Фръмпъл. — Ако ще се биете, имате ли нещо против да излезете навън? Искам да ви обясня, че тука се намира моят магазин.
— Можем ли да го убием сега, Аахз?
Настъпи пауза.
— По-кротко, момче. Ако не е в състояние да възстанови старите ми способности, това не означава, че е напълно безполезен. Сигурен съм, че той направо ще бъде щастлив да ни помогне, особено след като пропусна да плати по последната ни уговорка. Така ли е, търговецо?
— О, определено. Всичко, което мога да сторя, за да ви възмездя за неудобството, причинено ви от мен.
— Неудобството? — попитах аз, невярващ на ушите си.
— Мирно, момче. Е, Фръмпъл, предлагам да започнеш, като ни върнеш багажа, дето го оставихме тук, когато потегляхме на нашата малка мисия.
— Разбира се. Ей сега ще ви го донеса.
Деволът понечи да се надигне — само колкото да открие, че ножът на моя партньор отново го заплашва.
— Не си давай толкова труд, Фръмпъл, старче — усмихна се Аахз. — Чисто и просто посочи къде е, ние сами ще си го вземем… и си дръж ръцете на място, където да ги виждам.
— Но… вашите неща са хей там… в голямата ракла до стената — докато обясняваше, собственикът не изпускаше от очи ножа. Острието му лъщеше хищно под мигащата светлина на лампата.
— Провери, момче.
Вдигнах капака и като по чудо вещите бяха точно там, където Фръмпъл каза. Обаче в раклата имаше и любопитен набор от други странни предмети.
— Ой, Аахз! — обадих се. — Само погледни!
— Разбира се, Скийв.
Той тръгна заднишком през магазина към мен. Вървейки, подхвърли ножа и го улови — сега вече знаех, че така се нарича — с метателен хват.
Очевидно домакинът също му знаеше името, защот застина на място.
— Е, к’во виждаме тук? — изхили се Аахз.
— Господа — с умолителен глас реагира Фръмпъл. — Вероятно бих могъл да съм от по-голяма полза, стига да науча какво ви е нужно.
— Напълно вярно — отвърна люспестият, прибирайки обратно оръжието си. — Фръмпъл, струва ми се, че не бяхме съвсем открити с теб. Ако искаме да станем съюзници, следва да го поправим, понеже…
— Чакай малко, Аахз — прекъснах го аз. — Защо си мислиш, че можем да му се доверим, след като положи толкова старания да накара да ни убият?
— Много просто, момче. Той се опита да ни ликвидира, за да се предпази — нали не греша?
— Ами…
— Така че щом му обясним, че е в негов интерес да ни помогне, ще можем напълно да му вярваме.
— Нима? — присмях се аз.
— Е, не повече, отколкото на един девол — призна си моят другар.
— Отказвам да се съглася с последствията от подмятанията ти, перверт! — възкликна онзи. — Ако желаеш съдействие, то… — Ножът на Аахз блесна във въздуха и издумка в стената само на няколко инча от главата на търговеца.
— Млъквай и слушай, Фръмпъл! — озверя той. — И се произнася первект!
— Какво толкова означава нечие име, Аахз? — подпитах невинно.
— Трай бе, момче. Добре, Фръмпъл, името Исстван говори ли ти нещо?
— Не. А трябва ли?
— Ще се наложи — ако искаш да останеш жив. Става въпрос за един откачил магьосник, който се опитва да завладее измеренията, почвайки с тукашното.
— Защо смяташ, че това непременно ме засяга? — навъси се Фръмпъл. — Ние, деволите, търгуваме с всеки, способен да си плати. Не се тормозим с анализ на политиката или умствената стабилност. Ако контактувахме само със здравомислещи същества, туй щеше да ни ореже печалбата с една трета… пък може и с повече.
— Е, сега ще е по-актуално да се потормозите. Май не си ме чул добре. Исстван е започнал с това измерение. На път е да получи монопол над енергиите на Буна, та да ги използва в разни други светове. За да го направи, е готов да избие всички тук, които знаят как да черпят от въпросните енергии. Не си пада особено по подялбата.
— Хммм. Интересна теория, но къде са й доказателствата — искам да кажа, кого предполагаш, че унищожил досега?