— Като за начало, Гаркин — сухо отроних аз.
— Точно така — изръмжа демонът. — На теб сякаш много ти се ще да разбереш защо ние двамата пътуваме заедно. Тогава знай, че Скийв беше чирак на майстор Гаркин, докато Исстван не изпрати своите убийци да ликвидират конкуренцията.
— Убийци?
— Именно, Фръмпъл. Ти си видял двамина от тях — ония импове, които си телепортирал преди около седмица — и Аахз с елегантен жест разтвори плаща на наемника, с който се беше обзавел. — Къде предполагаш, че сме го намерили? От някоя разпродажба на вехтории?
— Хммм — бе замисленият коментар на домакина.
— Освен това ги е снабдил с високотехнологични оръжия. Я погледни тази арбалетна стрела, ако обичаш.
Аахз подхвърли една от стрелите към девола, който ловко я улови и внимателно я огледа.
— Уф, никога не бях виждал такова нещо. Свестен камуфлаж, но съвършено неетично.
— Сега схващаш ли защо желанието да те привлечем на своя страна взема превес над удоволствието да ти прережем лъжливия гръцмул?
— Разбирам какво искаш да кажеш — отвърна беззлобно Фръмпъл. — Доста е убедително. Само че как мога да бъда полезен аз?
— Ти ще решиш. Смята се, че вие, деволите, разполагате с чудеса за всеки случай. Имаш ли нещо, дето да ни осигури предимство пред един луд, който добре е изучил магията?
Няколко минути търговецът размишляваше. Сетне сви рамене.
— В момента не се сещам за нищичко, което да ми е подръка. Напоследък не съм зареждал с оръжия. В това измерение не се търсят много-много.
— Страхотно — рекох. — Драги Аахз, сега вече можем ли да го убием?
— Слушай, няма ли начин да му сложиш намордник? — каза Фръмпъл. — Между другото, Скийв, каква ти е болежката?
— Не ми понася да ме бесят — озъбих му се.
Той въздъхна:
— Нима? Е, продължиш ли да практикуваш магия, ще свикнеш. Ако искаш да знаеш, истински боли, когато те горят.
— Чакай малко, Фръмпъл — намеси се первектът. — Тези твои приказки за бесене ми звучат ужасно небрежно от устата на някой, който е бил толкова изненадан, че ни вижда живи.
— Действително се изненадах. Бях подценил майсторлъка на твоя чирак с енергиите. Ако ми беше хрумнало, че можете да се измъкнете, щях да измисля нещо друго. В края на краищата тогава наистина се опитвах да ви убия.
— Тоя не ми изглежда кой знае колко достоен за доверие — подчертах аз.
— Забележи, млади ми приятелю, че говорих относно моите намерения в минало време. Сега, когато имаме обща цел, ще откриеш, че с мен е много по-лесно да се работи.
— Което ни връща към първоначалния ни въпрос — заяви Аахз. — Какво можеш да направиш за нас, Фръмпъл?
— Бога ми, не знам — призна деволът. — Освен… А, сетих се! Ще ви изпратя на Пазара!
— Пазара? — попитах. — Що за…
— Да, Пазарът на Дева! Ако там не можете да намерите онова, дето ви трябва, значи то не съществува. Защо не ми щукна по-рано? Това е решението!
Той скочи на крака и тръгна към двама ни.
— Знам, че бързате, така че ще ви изпроводя…
— Не припирай чак толкоз, Фръмпъл.
Аахз заплашително бе насочил меча си към девола.
— На нас ни е нужна гаранция, че ни изпращаш с обратен билет.
— Аз… не те разбирам.
— Няма нищо сложно за разбиране. Веднъж вече се опита да се избавиш от нашата компания. Дойде ми наум, че можеш да се изкушиш да ни запокитиш в някое затънтено измерение, откъдето няма как да се върнем.
— Но аз ви давам думата си, че…
— Не ни трябва твоята дума — ухили се люспестият. — Трябва ни твоето присъствие.
— Ка-кво?
— Където отидем ние, идваш и ти. Ще тръгнеш с нас — просто като допълнителна осигуровка, че ще се приберем обратно.
— Не мога да го направя! — Фръмпъл изглеждаше искрено ужасѐн. — Мен ме изгониха от Дева! Нямаш си на представа какво ще ми сторят, щом пак се появя там.
— Много лошо. Обаче ние не мърдаме оттук, ако не си подсигурим гарантирано завръщане, а това си ти!
— Чакай малко! Мисля, че намерих решение!
Деволът започна трескаво да тършува из раклите. Наблюдавах като хипнотизиран как, докато той ровичкаше, оттам излиташе изумителен порой от странни предмети.
— Ето го! — викна Фръмпъл най-подир, вдигайки високо над главата си своя трофей.
Оказа се, че е метална палка, дълга около осем инча и с два инча диаметър. Отстрани имаше чудновати означения, а пък на върха — бутон.
— И-скачач! — възкликна Аахз. — От години не съм ги виждал.
Търговецът му го подхвърли:
— Да, ето. Това достатъчна гаранция ли е?
— Какво е туй бе, хора? — попитах аз, като извих врат да го разгледам.
Моят партньор хвана краищата на палката и ги усука в противоположни посоки. Очевидно тя бе съставена поне от две части, защото символите взеха да се плъзгат по повърхността й в контрастни направления.