— Добре, приятелю. Щом вече сме пристигнали, къде ще идем най-напред?
Отговор не последва. Откъснах очи от Пазара, за да хвърля един поглед към моя партньор. Той стоеше неподвижен и душеше наоколо.
— Аахз?
— Ей, момче, туй помирисваш ли го? — нетърпеливо запита демонът.
Аз съсредоточих обонянието си върху въздуха.
— Да! — задавих се. — Какво е умряло?
— Хайде, чирако, след мен.
Той се гмурна в тълпата, като не ми остави друга възможност, освен да хукна подир него. Както минавахме покрай тях, десетки ръце ни дърпаха за ръкавите и различни деволи се привеждаха от своите сергии и палатки, за да ни подмамят, но Аахз не намали ход. Не можех да видя ясно нищо от излаганото, докато вървяхме. Ако исках да бъда в крак с люспестия, бе необходима по-голямата част от моята концентрация. Някаква шатра обаче привлече окото ми.
— Аахз, гледай! — викнах аз.
— К’во?
— В оная палатка вали дъжд!
Сякаш в отговор на думите ми, от витрината избумтя гръмотевица, сетне изплющя светкавица.
— Аха. Е, и? — Аахз й метна разсеян поглед и не й обърна повече внимание.
— Какво продават там? Дъжд ли?
— Не. Устройства за контролиране на климата. Разпръснати са из целия Пазар, вместо да ги наблъскат в една секция. Разправят, че те нещо си пречели помежду си.
— Всички ли демонстрации са толкова зрелищни?
— Това не е зрелищно, момче. Преди време се бяха научили да правят торнада, но от другите павилиони се оплакали и им се наложи да ограничат своите онагледявания до по-кротки изяви. Сега побързай!
— Аахз, къде впрочем отиваме? И какво мирише така?
Отвратителната вълна във въздуха забележимо се усилваше.
— Това — обяви демонът, като спря пред нечия куполообразна палатка — е миризмата на первската кухня!
— Храна? Извървяхме целия този път, за да можеш да ядеш?
— Всичко по реда си, момче. Не съм хапвал нищо прилично, откак Гаркин ме измъкна насред едно парти и ме завря във вашето идиотско измерение.
— Ама нали щяхме да търсим нещо, което да използваме срещу Исстван?
— Спокойно бре, младок. Аз се пазаря по-добре на пълен стомах. Просто ме изчакай наблизо. Няма да се бавя.
— Да те изчакам тук? А не може ли да вляза вътре заедно с теб?
— Не мисля, че ще ти хареса, момче. За всеки, дето не е раждан на Перв, храната изглежда дори още по-лошо, отколкото мирише.
Беше ми трудно да го повярвам, но охотно подхванах спора:
— Виж какво, Аахз, стомахът ми съвсем не е чак толкова слаб. Когато живеех в пущинака, аз самият ядях някои доста чудати неща.
Моят наставник въздъхна и кимна:
— Виж к’во ще ти кажа аз пък, Скийв. Главният проблем с первската кухня е да попречиш на манджата да изпълзи от купата, докато я консумираш.
— Ще те почакам тука — реших накрая.
— Хубаво. Нали ти обещах, че няма да се забавя. В мое отсъствие можеш да позяпаш драконите ей там.
— Да зяпам ли? — промълвих механично, ала той вече бе изчезнал през чергилото на палатката.
Бавно се обърнах и огледах платформата зад мен.
Дракони!
Тази дума сякаш ме обсеби.
На има-няма петнайсет фута от мястото, където стоях, се издигаше огромна барака, натъпкана с приказна плът. Повечето от зверовете бяха привързани към задната стена, което ми бе попречило да ги забележа при идването ни, но при непосредствения поглед не остана никакво съмнение, че това са дракони.
Любопитството ме накара да направя няколко крачки и да се присъединя към малката тълпа пред бараката. Вонята беше задушаваща, обаче след едно смръкване на миризмата от первските гозби ми се струваше почти приятна.
Да си призная, никога по-рано не бях виждал дракон, но изложените в обора напълно отговаряха на очакванията на моята фантазия. Бяха грамадни: като нищо десет-петнайсет фута високи на холката9 и трийсет метра дълги. Вратовете им бяха източени и змиевидни; ноктестите им нозе дълбаеха големи бразди в земята, когато нервно преместваха тежестта си на другия крак.
Сърцето ми се разтуптя.
С изненада открих колко много разновидности бяха събрани тук. Въобще не ми бе хрумвало, че може да съществува повече от един тип дракон, ала пред себе си наблюдавах живите доказателства за противното. Освен характерните зелени екземпляри, дето винаги си бях представял, забелязах червени, черни, златисти и сини дракони. Мярна ми се дори някакъв лилав звяр. Някои имаха криле, други — не. Някои имаха широки масивни челюсти, а пък други — тесни зурли. Някои имаха присвити и косо поставени очи, а други — огромни, кръгли като луна очища, които сякаш никога не мигаха. Те обаче се отличаваха с две общи черти: всички бяха големи и всички изглеждаха ужасно злонамерени.
9
Най-високата част от тялото на едно животно, когато то е стъпило върху всичките си крака. — Б.пр.