— Навярно си прав, Скийв — гласът му бе странно мек. — Може би съм ти показвал целия труд в магията, но не и наградите. Постоянно забравям колко потискано е нашето изкуство из тия краища.
Гаркин вдигна очи, за да срещне пак моя поглед, и аз потръпнах от сблъсъка. Не бяха гневни, обаче дълбоко в тях гореше сияние, каквото досега не бях забелязвал.
Мъжът се прокашля.
— Знай тогава, Скийв, че не всички страни по света са като тази; нито пък аз винаги съм бил същият, какъвто ме виждаш днес. В земите, където магията я приемат, а не се боят от нея, както е тук, тя е уважавана и използвана от хората с власт. Там един изкусен магьосник, който си опича акъла, може да заграби сто пъти по-голямо богатство от някой крадец, плюс такова влияние, че…
Внезапно млъкна и тръсна глава, сякаш да я прочисти. Щом отвори пак очи, сиянието, което по-рано бях мярнал да гори в тях, се бе смалило до въгленче.
— Само че теб, юнак, думите не те впечатляват, нали? Ето, ще ти направя лека демонстрацийка на част от мощта, която някога можеш да си извоюваш — ако, разбира се, упражняваш наученото.
Добродушието в гласа му беше насилено. Кимнах в съгласие, стараейки се да отвърна на този изгарящ поглед. Честно казано, не ми трябваха никакви манипулации. Краткото му и кротко слово ме бе изпълнило със страхопочитание далеч по-успешно, отколкото би го сторила някоя гневна тирада или демонстрация, но сега аз не пожелах да му противореча.
Не мисля, че той наистина забеляза моята реакция. Гаркин вече крачеше към голямата пентаграма, изписана за постоянно върху пода на колибата. Пътем отнесено изжестикулира и окаденото медно котле припна от мястото си в ъгъла, за да го посрещне в центъра на пентаграмата.
Имах време да се сетя, че май точно това бакърче ме бе привлякло за сефте към магьосника. Спомних си първия си набег, когато надникнах през прозореца на дома му, та да идентифицирам по-ценните предмети и да определя разположението им, ако реша после да ги открадна. И видях Гаркин тъй, както толкова пъти по-късно съм го виждал — да крачи неспокойно напред-назад из стаята, забил нос в дебела книга. Това и само по себе си беше изненадваща гледка, понеже в тази област хората рядко прекарват свободното си време в четене, ала най-много ме заинтригува котлето. То куцукаше наоколо, следвайки своя господар досущ като нетърпеливо пале, което просто е прекалено възпитано, за да скочи върху него и да привлече вниманието му. Сетне Гаркин се взря замислен в тезгяха, изведнъж кимна решително, направи някакъв жест. Издигнало се от камарата натрупани вещи, гърненце с неясно съдържание се понесе към очакващата го ръка. Домакинът го улови, пак се обърна за справка към книгата и без да гледа, изтръска от него една бучка. С котешка бързина бакърчето се промуши под дланта му и улови бучката, преди тя да стигне пода. Това бе моето запознанство с магията.
Нещо върна вниманието ми към настоящето. Какво ли беше? Погледнах да видя докъде е стигнал Гаркин. Не, той все още работеше, наполовина скрит зад реещ се облак от мускалчета и бурканчета, като си мърмореше под носа и току хващаше някое от тях, добавяйки малко от съдържанието му в котлето. Каквото и да правеше, то обещаваше да бъде зрелищно.
После я чух отново — приглушена стъпка отвъд колибата. Но туй бе невъзможно! Магьосникът винаги издигаше… взех да ровичкам из паметта си. Не можех да си спомня Гаркин да е поставил защитните прегради, преди да почне да работи. Странно. Предпазливостта бе първото и най-важно условие, което той ми наблъска в главата, а част от тази предпазливост бе всякога да се ограждаш с щитове, преди да подхванеш заниманията си. Не допусках, че е забравил… но пък тогава беше доста напрегнат и отнесен.
Все още се чудех дали трябва да се опитам да прекъсна работата на Гаркин, когато той внезапно отстъпи крачка назад от котлето. Прикова ме с погледа си и моето предупреждение замря в гърлото ми. Не беше време да вкарвам насила действителността в ситуацията. Блясъкът в очите му се бе възвърнал — още по-силен отпреди.
— Дори демонстрациите трябва да ни дават поука — изрече напевно. — Контролът, Скийв, това са устоите на магията. Мощ без юзди е цяло нещастие. Ето защо ти се упражняваш с перо, макар да си в състояние да придвижваш много по-големи и по-тежки предмети. Даже твоите оскъдни силици могат да станат опасни, ако не бъдат направлявани, и аз няма да те уча на нищо друго, докато не усвоиш този урок.
Гаркин внимателно излезе от пентаграмата.
— За да ти покажа колко е важен контролът, днес ще призова един демон, същество от различно измерение. Той е могъщ, жесток, злобен и стига да му се удаде възможност, ще ни убие и двамата. И въпреки това ние няма защо да се боим от него, понеже гостът ще бъде контролиран. Докато го удържаме в нашия петоъгълник, демонът не може да причини вреда нито на нас, нито на когото и да било другиго в този свят. Гледай сега, драги Скийв. Гледай и се учи…