Вниманието ми привлече тучната фигура, която провеждаше сеанса. Това бе най-едрият девол, който бях виждал — най-малко осем фута висок и с ръце, дебели досущ като дървета. Трудно можеше да се каже кой прави по-страховито впечатление — драконите или техният пазач.
Той заведе един от червените зверове в центъра на манежа и с театрален жест го освободи. Странното животно повдигна глава, за да обходи тълпата със злобни жълти очи. Зрителите отстъпиха десетина крачки назад пред погледа му. Аз сериозно си помислих дали да не си тръгна.
Деволът извика няколко думи към публиката на език, който не разбирах, сетне си избра меч от раклата до стената.
Бърз като котка, аленият дракон изви врат и издуха огнен поток към своя страж. По някакво чудо пламъкът се раздели, щом се блъсна в девола, и мина от двете му страни, без да му причини вреда.
Настъпи малка пауза.
Пазачът се усмихна и се обърна, за да изкрещи още няколко думи към тълпата. В тоя момент животното скочи върху му с намерение да го убие. Деволът се хвърли на земята и се изтърколи под атакуващия звяр, който се приземи така, че бараката се разтресе. В следващия миг неговото туловище се извъртя вихрено, обаче стражът отново бе на крака, вдигнал високо един медальон пред очите на противника.
Аз не разбрах хода му, но драконът очевидно го схвана, защото се дръпна назад и приседна. Ето че деволът заповеднически посочи задната страна на манежа и червената твар се шмугна обратно към мястото си.
Вяли ръкопляскания заваляха от публиката. Явно ги беше впечатлила злобата на драконовата атака. Аз пък бях впечатлен от медальона.
Пазачът прие аплодисментите и се впусна в друга неразбрана скороговорка, този път насечена от жестове и възклицания.
Реших, че вече ми е време да си тръгна.
— Глийп!
Някой ме дръпна за дрехата. Озърнах се стреснат. Там, зад мен, стоеше един малък дракон! Е, той все пак беше около четири фута висок и към десет фута дълъг, но след като се бях нагледал на другите му събратя, тоя наистина ми се видя дребен. Бе зелен, имаше големи сини очи и нещо, което приличаше на увиснали бели мустаци.
За секунда-две се паникьосах, ала паниката бързо отстъпи пред любопитството. Той не ми се струваше опасен. Изглеждаше съвсем доволен просто да стои там и да дъвче…
Ръкавът ми! Звярът ядеше парче от моя ръкав! Сведох поглед и се уверих, че част от ризата, която носех, действително липсва.
— Глийп — каза пак драконът, протягайки шия за нова хапка.
— Махай се! — аз го треснах с юмрук, преди да съобразя какво точно правя.
— Глийп? — попита той озадачен.
Започнах да се измъквам назад. Не бях сигурен как ще реагирам, ако животното пусне някоя огнена струя, и поради това много ми се щеше да го избягна.
— Глийп — рече то, като се затътрузи подире ми.
— Газабкп! — ревна нечий глас след мен.
Аз се извъртях и установих, че гледам тучен космат стомах. Вдигнах поглед нагоре, доста нагоре и видях надвесеното над нас лице на пазача на драконите.
Побързах да се извиня с готовност:
— Съжалявам. Не говоря вашия език.
— Охо, бунат! — компетентно избумтя деволът. — Нищо. Уговорката си остава в сила. Плащай!
— Защо да плащам?
— За дракона! Какво си мислиш — че раздаваме безплатни мостри?
— Глийп! — каза звярът, като притисна глава към бедрото ми.
— Изглежда, че е станала някаква грешка — спешно се оправдах аз.
Суровият страж изръмжа:
— Не само изглежда, ами си я направил ти. Тук на Дева не обичаме много крадците!
— Глийп! — рече драконът.
Нещата рязко се изплъзваха от контрол. Ако някога съм имал нужда от помощта или съвета на Аахз, това беше сега. Хвърлих тъжен поглед към шатрата-ресторант, в която бе хлътнал, с безумната надежда да го видя да излиза. Нямаше го. Всъщност я нямаше и самата шатра! Бе изчезнала, беше се изпарила във въздуха, също както и моят компаньон от Перв!
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА:
Няма значение що за стока или услуга става дума, винаги можеш да я намериш някъде по-евтино!
— Къде отиде тая шатра? — отчаяно попитах аз.
— Каква шатра? — примигва пазачът, все така надвесен над мен.
— Абе, онази — възкликнах, сочейки опразненото място.
Деволът се навъси и изви врат, което при неговия ръст му осигуряваше значителен обзор.
— Там няма нищо подобно — заяви той убедено.
— Знам! Точно в това е работата!
— Хей! Престани да се мъчиш да сменяш темата! — изръмжа пазачът и ме замушка в гърдите с един невероятно голям пръст. — Ще платиш ли за дракона, или няма да платиш?