— На̀! — казах аз и му подхвърлих вълшебния предмет. — Вярвам, че така уреждаме сметката.
Той ловко го улови и бързо го оцени с присвити очи.
— С това ли? — възкликна стражът. — Искаш да купиш един новоизлюпен дракон за това?
Нямах никаква представа от относителната стойност на талисмана, но блъфирането ме беше докарали дотук.
— Аз не се пазаря — заявих студено. — Ти чу моето първо и окончателно предложение. Ако не е задоволително, тогава ми върни амулета и ще видим да можеш да получиш по-висока цена за своя привързан звяр.
— Много тежки условия поставяш, Скийв — деволът все още се държеше учтиво, ала по усмивката си личеше, че е наранен. — Добре де, става. Дай да си стиснем ръцете.
Огромният пазач протегна десница.
Внезапно отекна съскане и погледът ми се замъгли. Драконът беше извил врат над главата ми и бе застанал очи в очи с девола. Настроението му изведнъж се бе оказало миниатюрен вариант на ожесточението, което по-рано бях зърнал у по-големия му събрат. С изненада осъзнах, че той защитава мен!
Очевидно стражът също го осъзна, защото отдръпна ръката си, сякаш я беше пъхнал в огън.
— Би ли задържал твоето животно достатъчно дълго, за да приключим сделката? — предложи ми с насилена любезност.
Не бях сигурен как точно очакваше да го направя, но реших да опитам.
— Той си е наред! — изкрещях аз, като блъснах дракона отстрани по шията, дано да привлека вниманието му.
— Глийп! — рече звярът и изви глава да ме погледне в лицето.
Забелязах, че дъхът му е толкова лош, та може да убие някое насекомо в полет.
— Наред е — повторих самоуверено, отдръпвайки се изпод люспестия му врат.
Тъй като вече бях тръгнал, пристъпих напред и стиснах ръката на пазача. Той отвърна разсеяно, без да сваля очи от продаденото животно.
— Слушай — побутнах го с пръст. — Между нас да си остане, обаче аз съм съвсем нов в драконовата игра. Какво яде… освен ризи, искам да кажа?
— О, малко от това, малко от онова. Те са всеядни, така че могат да консумират всичко, но са много придирчиви. Пусни го самичък и той ще си налучка собствената диета… стари дрехи, подбрани листа, домашни любимци.
— Страхотно! — измърморих.
— Е, ако ме извиниш, имам да говоря с други клиенти.
— Само минута! Няма ли да получа един от ония медальони, които използваш, за да озаптяваш големите дракони?
— Хм? За какво?
— Амии… да контролирам моя питомец.
— Чуй, Скийв. Те са предназначени за непривързани животни. Не ти трябва медальон за дракон, който е привързан към тебе; и той няма да въздейства на екземпляр, чието сърце е спечелено от някого другиго.
— О! — рекох аз с мъдрост, каквато не чувствах.
— Ако обаче искаш такъв, един братовчед има щанд, където ги продава. Мястото е три редици по-нагоре и две алеи вдясно. Може да се окаже добро капиталовложение за теб. Когато попаднеш на някой див дракон, току-виж си спестил вредите от употребата на твоя собствен. Това ще даде на този младок тука по-голям шанс да порасне.
— Което ме изправя пред друг въпрос — кимнах. — Колко време ще отнеме?
— Малко. Та туй е само три редици нагоре…
— Не. Имам предвид колко време ще мине, преди моят звяр да стигне до зрелост?
— О, не повече от четири-пет столетия.
— Глийп!
Не съм сигурен кой каза последното — драконът или аз.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА:
Като надмогва всички препятствия и отклонения, човек може безпогрешно да стигне избраната си цел или местоназначение.
— Хайде, Глийп — казах аз.
— Глийп — отвърна моят дракон и тръгна след мен.
Сега, когато бях не чак дотам горд собственик на един за постоянно недозрял звяр, жадувах повече от всякога да открия Аахз. В момента се намирах сам в някакво странно измерение, нямах пукнат грош, а отгоре на всичко разполагах с дракон, който се мъкнеше подире ми. Единственият начин нещата да станат още по-зле бе ситуацията да се превърне в неспасяема — това би могло да се случи, ако демонът решеше да се върне на Буна без своя чирак.
Мястото, което по-рано беше заемано от первската шатра-ресторант, определено бе празно дори и при внимателен оглед. Ето защо сметнах за благоразумно да попитам търговеца, обслужващ съседния щанд:
— Ъъъ… извинете, господине.
Бях си обещал, че по време на престоя ми на Дева ще бъда толкова вежлив, колкото е възможно. Последната придобивка, от която се нуждаех сега, беше друг диспут с някой девол. Изглежда обаче, в настоящата ситуация нямаше за какво да се тревожа.