Выбрать главу

— На̀! — казах аз и му подхвърлих вълшебния предмет. — Вярвам, че така уреждаме сметката.

Той ловко го улови и бързо го оцени с присвити очи.

— С това ли? — възкликна стражът. — Искаш да купиш един новоизлюпен дракон за това?

Нямах никаква представа от относителната стойност на талисмана, но блъфирането ме беше докарали дотук.

— Аз не се пазаря — заявих студено. — Ти чу моето първо и окончателно предложение. Ако не е задоволително, тогава ми върни амулета и ще видим да можеш да получиш по-висока цена за своя привързан звяр.

— Много тежки условия поставяш, Скийв — деволът все още се държеше учтиво, ала по усмивката си личеше, че е наранен. — Добре де, става. Дай да си стиснем ръцете.

Огромният пазач протегна десница.

Внезапно отекна съскане и погледът ми се замъгли. Драконът беше извил врат над главата ми и бе застанал очи в очи с девола. Настроението му изведнъж се бе оказало миниатюрен вариант на ожесточението, което по-рано бях зърнал у по-големия му събрат. С изненада осъзнах, че той защитава мен!

Очевидно стражът също го осъзна, защото отдръпна ръката си, сякаш я беше пъхнал в огън.

— Би ли задържал твоето животно достатъчно дълго, за да приключим сделката? — предложи ми с насилена любезност.

Не бях сигурен как точно очакваше да го направя, но реших да опитам.

— Той си е наред! — изкрещях аз, като блъснах дракона отстрани по шията, дано да привлека вниманието му.

— Глийп! — рече звярът и изви глава да ме погледне в лицето.

Забелязах, че дъхът му е толкова лош, та може да убие някое насекомо в полет.

— Наред е — повторих самоуверено, отдръпвайки се изпод люспестия му врат.

Тъй като вече бях тръгнал, пристъпих напред и стиснах ръката на пазача. Той отвърна разсеяно, без да сваля очи от продаденото животно.

— Слушай — побутнах го с пръст. — Между нас да си остане, обаче аз съм съвсем нов в драконовата игра. Какво яде… освен ризи, искам да кажа?

— О, малко от това, малко от онова. Те са всеядни, така че могат да консумират всичко, но са много придирчиви. Пусни го самичък и той ще си налучка собствената диета… стари дрехи, подбрани листа, домашни любимци.

— Страхотно! — измърморих.

— Е, ако ме извиниш, имам да говоря с други клиенти.

— Само минута! Няма ли да получа един от ония медальони, които използваш, за да озаптяваш големите дракони?

— Хм? За какво?

— Амии… да контролирам моя питомец.

— Чуй, Скийв. Те са предназначени за непривързани животни. Не ти трябва медальон за дракон, който е привързан към тебе; и той няма да въздейства на екземпляр, чието сърце е спечелено от някого другиго.

— О! — рекох аз с мъдрост, каквато не чувствах.

— Ако обаче искаш такъв, един братовчед има щанд, където ги продава. Мястото е три редици по-нагоре и две алеи вдясно. Може да се окаже добро капиталовложение за теб. Когато попаднеш на някой див дракон, току-виж си спестил вредите от употребата на твоя собствен. Това ще даде на този младок тука по-голям шанс да порасне.

— Което ме изправя пред друг въпрос — кимнах. — Колко време ще отнеме?

— Малко. Та туй е само три редици нагоре…

— Не. Имам предвид колко време ще мине, преди моят звяр да стигне до зрелост?

— О, не повече от четири-пет столетия.

— Глийп!

Не съм сигурен кой каза последното — драконът или аз.

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА:

Като надмогва всички препятствия и отклонения, човек може безпогрешно да стигне избраната си цел или местоназначение.

Х. КОЛУМБ

— Хайде, Глийп — казах аз.

— Глийп — отвърна моят дракон и тръгна след мен.

Сега, когато бях не чак дотам горд собственик на един за постоянно недозрял звяр, жадувах повече от всякога да открия Аахз. В момента се намирах сам в някакво странно измерение, нямах пукнат грош, а отгоре на всичко разполагах с дракон, който се мъкнеше подире ми. Единственият начин нещата да станат още по-зле бе ситуацията да се превърне в неспасяема — това би могло да се случи, ако демонът решеше да се върне на Буна без своя чирак.

Мястото, което по-рано беше заемано от первската шатра-ресторант, определено бе празно дори и при внимателен оглед. Ето защо сметнах за благоразумно да попитам търговеца, обслужващ съседния щанд:

— Ъъъ… извинете, господине.

Бях си обещал, че по време на престоя ми на Дева ще бъда толкова вежлив, колкото е възможно. Последната придобивка, от която се нуждаех сега, беше друг диспут с някой девол. Изглежда обаче, в настоящата ситуация нямаше за какво да се тревожа.