— Не са необходими никакви извинения, млади гу’сине — усмихна се с готовност собственикът, разкривайки впечатляващ брой зъби. — Вие се интересувате да си купите пръчка?
— Моля?
— Разбира се! — деволът с апломб направи жест към витрината си. — Тук се предлагат най-хубавите пръчки във всички измерения.
— Ах… благодаря, но в своя роден свят си имаме много такива.
— Не и като тези, млади гу’сине. Вие сте от Буна, нали?
— Да, защо?
— Мога да ви гарантирам, че при вас изобщо няма нищо подобно. Те са от едно измерение, до което само моя милост си е извоювала достъп, а пък аз не съм ги продавал нито на Буна, нито на някой, който отива там.
Без да искам, любопитството ми се разпали. Отново погледнах мострите, подпрени върху стените на щанда. Приличаха на съвсем обикновени пръчки, каквито могат да се намерят навсякъде.
— Ами какво правят? — запитах предпазливо.
— Аах! Различните вършат различни неща. Някои контролират животни, други — растения. Част от най-редките ти позволяват да призовеш цяла армия войни направо от скалите. Неколцина сред най-могъщите магьосници във всяко измерение притежават жезли от същото дърво, от което са издялани тия пръчки, но за нуждите на повечето хора по-малкият модел е достатъчен.
— Глийп! — рече драконът, като подуши някаква шарена мостра.
— Не я пипай! — креснах аз и блъснах главата му встрани от витрината.
Само туй ми липсваше — моят капризен звяр да изяде целия запас на един от тези супертърговци.
— Разрешете да попитам, млади гу’сине, това ваш дракон ли е?
— О, ами… така да се каже.
— В такъв случай вие можете да използвате някоя от изложените пръчки по чудесен начин, по какъвто мнозина магьосници нямат шанс.
— И какъв е той?
— Можете да я използвате, за да биете животното си.
— Глийп! — отбеляза драконът, като ме погледна с големите си сини очи.
— Всъщност на мен на практика не ми е нужна подобна стока.
Помислих си, че е по-добре да се върна към своето първоначално намерение, преди нашият разговор да излезе от контрол.
— Странно, млади гу’сине. Всеки би трябвало да има пръчка.
— Причината да спра тук преди всичко е, че се чудех дали знаете какво се е случило с оная шатра?
— Коя по-точно, млади гу’сине?
Изпитах любопитното усещане, че този диалог съм го водил и по-рано.
— Шатрата, която беше ей тука, до вашия щанд.
— Первският ресторант? — във въпроса на девола се долавяше ужас.
— Глийп — вметна драконът.
— Защо ви трябва да дирите такова място, млади гу’сине? Вие изглеждате добре възпитан и образован.
— Когато търсената от мен шатра изчезна, вътре се намираше един приятел.
— Вие имате приятел перверт? — гласът му бе загубил дружелюбната си интонация.
— Е, всъщност… ммм… това е дълга история.
— Слушай, хлапак, туй поне мога да ти кажа. Тя не е изчезнала, тя се премести — озъби ми се деволът без никаква следа от вежливостта, която беше демонстрирал малко по-рано.
— Премести ли се?
— Аха. Издадохме нова наредба. Всички заведения, дето сервират первска храна, трябва да мигрират. Те не могат да бъдат изградени постоянно или дори временно в която и да е точка на Пазара.
— Защо? — попитах.
— Никога ли не си помирисвал гозба от Перв? Миризмата й е достатъчна да накара някой лешояд да си повърне червата. Ти би ли искал да обслужваш цял ден един щанд, който е от подветрената страна на такова чудо? В тая жега?
— Разбирам накъде биеш — признах аз.
— Или те трябваше да се преместят, или Пазарът, а ние бяхме по-многочислени.
— Но какво точно искаш да кажеш с това, че…
— Шатрите им, бе! Всичко, което беше нужно, бяха едно-две елементарни заклинания. Днес тези ресторанти или постоянно се движат бавно, или стоят нейде за кратко време и после се изнасят на нова позиция, обаче всички се местят.
— Тогава щом пътуват непрекъснато, как може да ги открие човек?
— Лесна работа, просто върви подир обонянието си.
Подуших за проба наоколо. Гъстият непогрешим „аромат“ все още се долавяше.
— Глийп! — драконът бе опитал да ми подражава и сега търкаше с лапа носа си.
— Е, благодаря ти… за твоята…
Говорех на въздуха. Собственикът вече беше отишъл в противоположния край на щанда, оголил зъби към друг клиент. Хрумна ми, че гражданите на Дева не са особено загрижени за социалните любезности, като се изключат онези, които са необходими да се осъществи една продажба.