Подпрени върху стената на един магазин, внимателно ни наблюдаваха към дузина от най-грозните и най-противни образи, които някога съм виждал.
— С тях ли? Искам да кажа, с всичките ли?
— Ъхъ! — потвърди младата дама, като се гушна в гърдите ми.
— Защо? — удивих се.
— Може би не трябва да ти го съобщавам — усмихна се тя, — но заради мен.
Само туй, че ме беше стиснала здраво, ми попречи да я отблъсна и да се освободя от нея.
— Как така? Защо заради теб?
— Ами те са една ужасно алчна банда. Смятат тъй или иначе да изкарат малко пари от тази среща. В обичайния случай ти щеше да дадеш мангизите на мен, а аз щях да им отпусна техния дял. В слабовероятния случай това да не свърши работа, те щяха да се престорят, че защитават моята чест, и да ги извадят от тебе.
— Чакай, ти не разбираш! Аз не нося никакви пари.
— Знам, господинчо. Точно затуй ще се биеш, чактисваш ли?
— Като си била наясно, тогава що…
— О-оо, когато те спрях в началото, не знаех. Открих го едва сега, докато те претърсвах.
— Претърсила си ме?
— Я стига, хубавецо. Можеш да опипаш някой човек не само с ръцете си — и тя ми намигна.
— Добре де, защо не им кажеш, че в момента съм без пукната пара?
— Няма да ми повярват. Единственият начин да се убедят е да те пребарат собственоръчно.
— Ако това ще ги убеди, бих ги оставил да го сторят.
— Не мисля, че ще е разумно — ухили се непознатата и погали с длан лицето ми. — Едно от нещата, което ще проверят, е дали не си погълнал парите си.
— Ох! Разбирам какво имаш предвид. Но аз не мога да се бия. Нямам никакви оръжия.
— Имаш онзи малък инструмент под ризата си отзад на кръста — изтъкна тя.
Бях забравил моя нож за дране. Ето че започнах да вярвам в нейната техника за претърсване без ръце.
— Ама виж, аз никога до днес не съм се бил.
— Е, мисля, че сега ще трябва да се научиш.
— Слушай, впрочем защо ми казваш всичко това?
Зеленокосото момиче сви рамене:
— Знам ли… Харесва ми как действаш. Първо, точно затова те избрах. После, чувствам се малко виновна, загдето те забърках в тази каша.
— Ще ми помогнеш ли?
— Не се усещам чак толкоз виновна, но бих могла да направя още нещо за теб.
И девойката взе да ме придърпва към себе си.
— Госпожице, чакай! — запротестирах аз. — Така няма ли…
— Отпусни се, хубавецо — измърка тя. — Както е тръгнало, ще те натупат, понеже си опетнил честта ми. Спокойно можеш заедно с горчилката да получиш мъничко от сладкото.
Преди да успея да продължа с протеста си, момичето ме целуна. Целуна ме — дълго и топло, и наистина сладко.
Никой по-рано не беше го правил освен майка ми. Това се оказа по-различно! Сбиването, драконът, Аахз, всичко изчезна от моя ум. Аз се загубих в чудото на този вълшебен миг.
— Хей!
Една груба ръка се стовари върху рамото ми и ни раздели.
— Безпокои ли ви тоя негодник, лейди?
Личността на другия край на мръсната лапа не беше по-висока от мен, но бе два пъти по-широка, а от устата й стърчаха къси криви бивни. Неговите помощници бяха застанали ветрилообразно наоколо и твърде успешно ме притискаха към купчината тор.
Погледнах девойчето със зелените коси. То скърши рамене, сетне се дръпна встрани.
Изглежда, щях да се бия с всички тях. Аз и драконът. Страхотно.
Сетих се за моето ножче за дране. Не бе кой знае какво, обаче нямах нищо друго. Колкото по-небрежно можех, извих назад ръка и подръпнах ризата си, опитвайки се да я повдигна, за да докопам сечивото. Ножът бързо падна в панталона ми.
Групата отрепки тръгна напред.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА:
Ако изборът на съюзници е добре обмислен, може да се гарантира победата при всеки конфликт.
— Дръж ги, Глийп! — ревнах аз.
Драконът се хвърли в атака — действие, което комай изненада повече мен, отколкото гнусните ми нападатели.
Той скочи между моя милост и напредващата банда, после приклекна, съскайки заплашително. Опашката му се метна като камшик и ловко подкоси краката на двамина от фланговите членове на сбирщината. Побеснял, звярът изглеждаше някак си много по-голям.
— Пази се! Тоя има дракон! — викна водачът.
— Мерси за предупреждението! — изръмжа някой от падналите, докато се опитваше да се изправи на нозе.
— Уцелих го! — долетя глас нейде отляво.
Извърнах се точно навреме, за да видя как една дълга цял фут кама пори въздуха към шията на животното. На моя Глийп!
Изведнъж се върнах към практическите уроци. Умът ми се стрелна нагоре и докопа ножа. Той рязко спря в пространството и увисна на място.
— Добър ход, хубавецо! — обади се момичето.