— Хей! Този фъстък е магьосник!
Шайката отстъпи няколко крачки.
— Точно така! — ревнах. — Името ми е Скийв, а магиите са игра за мен. Да не мислите, че си имате работа с някой бунак?
При тия думи аз смъкнах камата по-долу и я размятах напред-назад из техните редици. Бях побеснял. Един от въпросните боклуци се бе опитал да убие моя дракон!
— Дузина като вас не са достатъчно! — подвикнах им. — Идете и насъберете още приятели… ако изобщо разполагате с такива!
Отчаяно се озърнах за нещо друго, което да хвърля. Погледът ми попадна върху купчината тор. Въпреки гнева си се усмихнах вътрешно. Защо не?
В следващия момент замерях от разстояние моите нападатели с големи шляпки фъшкии. Точността ми не беше върхът, но все пак бе подходящо добра, както засвидетелстваха вбесените ревове.
— Левитация! — изкрещя водачът им. — Куанто! Я го спри!
— Слушам, шефе!
Един от мършогнусниците махна в потвърждение и взе да бърника в кесията на пояса си.
Сгреши, защото се издаде. Не знаех с какво ще ми излезе, ала бях сигурен, че не искам да изчакам и да видя.
— Спри го, Глийп! — заповядах аз, посочвайки жертвата.
Драконът врътна глава и се втренчи в пипкащия се разбойник. Със звук, който ако бе по-възрастен, щеше да е истински рев, звярът изригна струя пламък и нападна.
Струята не бе кой знае каква (а и пропусна целта), но се оказа достатъчна, за да привлече акъла на бандита. Той вдигна очи, съзря цяла планина дракон-ка плът да се носи насреща му и се паникьоса. Без дори да викне на своите другари, негодникът се обърна; след миг бягаше с писък, гонен по петите от Глийп.
— Добре, мъник! Ха да те видя как ще реагираш на това!
Прехвърлих вниманието си към водача. Беше се изправил и самоуверено бе издигнал една пръчка. Вчера подобна заплаха въобще не би ме развълнувала, ала знаейки онова, което знаех днес, замръзнах на място. Нямах представа какъв модел е, но явно главатарят бе убеден, че магическата й мощ надминава моята.
Ухили се злобно и бавно започна да я насочва към мен.
Отчаян се опитвах да измисля поне елементарна защита, обаче не можех. Не разбирах дори от какво трябва да се защитавам в случая!
Изведнъж нещо проблесна през полезрението ми и пръчката изчезна.
Примигнах, сетне пак погледнах. Дръвцето лежеше на земята, срязано от метателен нож с черна дръжка.
— Някакви неприятности, майстор Скийв? — избоботи нечий глас.
Извърнах се към източника на звука. Аахз стоеше със зареден и нацелен в бандата арбалет. Той се усмихваше широко, което (както вече споменах) не действа успокояващо на никой, дето не го познава.
— Перверт! — изахка водачът.
— К’во? — Аахз завъртя оръжието си към него.
— Исках да кажа, первект! — на бърза ръка се поправи онзи.
— Така е по-добре. Какъв жребий ще им отредиш, Скийв? Мъртви ли ги искаш, или бягащи?
Изгледах шайката мижитурки. Без да развалят живата картина, която представляваха, те ме умоляваха с погледи.
— Ъ-ъ… май бягащи — замислено проточих аз. — И живи миришат достатъчно зле. Ако пък са умрели, могат да извадят лошо име на Пазара.
— Чухте го — изръмжа моят партньор. — Шавайте!
Те изчезнаха, сякаш се стопиха в земята.
— Аахз!
Момичето литна напред и обви ръцете си около него.
— Танда! — възкликна демонът, като свали арбалета. — Да не си се забъркала с тая банда?
— Шегуваш ли се? Та аз съм примамката! — и тя мръснишки му намигна.
— Не е ли малко долнопробно за теб?
— Аах… изкарвам си парите.
— Защо си напуснала убийците?
— Писна ми да плащам профсъюзната такса.
— Ъмм… хръмм… — намесих се на свой ред.
— Ммм? — Аахз се огледа. — О, момче, съжалявам. Слушайте, вие двамата да не сте се запознали?
— Нещо такова — потвърди девойчето. — Ние… хубавецо, я кажи, това ли е приятелят, когото търсеше?
— Хубавецо? — сбърчи нос люспестият Аахз.
— Ами да… — признах си. — Разделихме се при…
— Хубавецо? — повтори первектът.
— О, я трай! — изкомандва го момичето и после игриво го шляпна по корема. — Той ми харесва. Има стил.
— Всъщност не мисля, че сме се запознавали официално — пропях аз, като пуснах най-завладяващата си усмивка. — Казвам се Скийв.
— Ей бож-кей! — измърмори Аахз.
— Не му обръщай внимание. Викат ми Тананда, но ти ме наричай Танда.
— С удоволствие — ухилих се похотливо.
— Ако вие двамата вече сте привършили… — вметна демонът, — аз имам един-два въпроса.
— Глийп! — рече зеленият звяр и се привдигна на задните си лапи пред нашата групичка.
— Какво е туй? — запита Аахз.
— Дракон — подсказах услужливо.