Танда грубо се изкикоти.
— Това го знам — лавна первектът. — Имам предвид, що дири тук?
Изведнъж се разкандърдисах да му изтърся цялата история.
— На Пазара се срещат много чудесии, друже — замънках, без да го поглеждам. — Всъщност точно на пътя имаше един яхър…
— Какво търси тук този дракон?
— Глийп! — възкликна живописният екземпляр, потривайки глава на гърдите ми.
— Ммм… той е мой — признах.
— Твой? — избуча Аахз. — Заръчах ти да погледаш драконите, а не да си купуваш!
— Но, приятелю…
— К’во ще правим сега с някакъв си дракон?
— Сключих добра сделка за него — изпях обнадежден аз.
— Що рече, момче?
— Казах, че съм сключил добра сделка…
— С някой девол?
— Ох, разбирам какво имаш предвид.
— Хайде, давай, докладвай. Какви бяха условията на тази фантастична спогодба?
— Ама… аз… тоест…
— Приключвай!
— Пробутах медальона на Куигли за него.
— Медальонът на Куигли! Онзи, който прозира през магиите? Разменил си един хубав вълшебен амулет за недопораснал дракон?
— О, Аахз, не го тормози — прекъсна го Танда. — Какво си очаквал, като си го оставил да се шматка тук самичък? Имаш късмет, че не е затънал с половината говна за туристите на Дева! Впрочем ти къде беше?
— Ами… бях… ъ-ъ…
— Не ми казвай — рече тя, вдигайки ръка. — Доколкото те познавам, или си гонил някоя фуста, или си се натъпкал до пръсване, така ли е?
— Тука вече те хвана, Аахз — забелязах аз.
— Мълчи бе, момче.
— Затова не си го изкарвай на Скийв. Ако си помислиш какво можеше да му се случи, той не се е набъркал и в половината възможни каши. Между другото как ни откри?
— Ослушвах се за патърдия от сбиване и се ориентирах по звука — призна люспестият.
— Ето, видя ли! Очаквал си младежът да попадне в беда. Мога ли да изтъкна, че тъкмо преди ти да ни се натрапиш, той се оправяше съвсем добре? Скийв и неговият дракон бяха натикали тези главорези в миша дупка сам-сами. Знаеш ли, твоят приятел е твърде изкусен в магията?
— Знам — гордо отвърна Аахз, — аз съм го учил.
— Е-е-е, друже, благодаря.
— Мълчи, момче.
— Глийп — рече драконът, като протегна шия, за да погледне Аахз отгоре надолу.
— Дракон, а? — каза первектът, оглеждайки животното някак по-замислено.
— Би могъл да ни помогне срещу Исстван — с надежда вметнах аз.
— Исстван? — лукаво подпита Танда.
— Да — отговори Аахз. — Нали си го спомняш? Е, пак се е заловил за неговите си номера, този път на Буна.
— Значи такава била работата, м-м? Добре, какво ще правим?
— Ние ли? — кимнах не без изненада.
Тя се усмихна:
— Разбира се. Това изнудване си е малко долнопробно, както отбеляза Аахз. Спокойно мога да се пошляя мъничко с вас двамата… ако естествено нямаш нищо против.
— Страхотно! — рекох аз и за разнообразие сега наистина си го мислех.
— Не бързай толкова, Танда — предупреди я демонът. — Има някои подробности, които още не са ти известни.
— Като например?
— Като например факта, че загубих вълшебните си способности.
— Да не се майтапиш? Леле-е, кофти история.
— Което означава, че ще трябва да разчитаме на това хлапе да ни пази гърба откъм магии.
— Още една причина да дойда с вас. Аз самата научих няколко номера.
— Зная — похотливо се ухили Аахз.
— Не такива — каза тя и му удари як юмрук в ребрата. — Говоря за магически номера.
— И така да е, не ни чакат леки удоволствия.
Настъпи затишие.
— Хайде, Аахз — сгълча го Танда. — Да не се опитваш да ме убедиш, че няма да ви е от полза да имате на ваша страна една обучена убийца?
— Хм… това би ни дало известно предимство — съгласи се первектът.
— Добре! Значи е уредено. Какво ще правим най-напред?
— Точно зад ъгъла действат няколко щанда за оръжия — предложих. — Можем…
— Спокойно, чирако. Аз вече се погрижих по въпроса.
— Погрижил си се? — запитах изненадан.
— Да. В раздела за дебелашки шеги намерих тъкмо онова, което ни трябва. Само теб търсех, та да се върнем обратно.
— Значи сме готови за тръгване?
— Аха — намигна Аахз и извади И-скачача от ризата си.
— Ами моят дракон?
— Какво те вълнува, момче?
— Ще го вземем ли с нас?
— Разбира се, че ще го вземем. Нищо ценно няма да им оставим…
— Глийп! — рече драконът, облизвайки мустаци.
— … а пък той може да е ценен за някого! — довърши нашият демон, вторачен в звяра.
Ето че Аахз натисна бутона на И-скачача. Пазарът затрептя, избледня… и ние се озовахме обратно в магазина на Фръмпъл… донякъде.
— Интересно местенце сте си намерили тук — сухо отбеляза Танда. — Вие ли направихте декора?