Всичко, което бе останало от дюкяна на коварния Фръмпъл, бяха едни обгорели стени.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА:
Ако иска да постигне максимална ефективност, човек трябва да се отнася открито и почтено със собствените си войски.
— Какво се е случило? — запитах Аахз.
— Хей, господинчо, аз също бях на Дева. Спомняш ли си?
— Мм… слушайте, момчета. Не ми се ще да ви прекъсвам — прекъсна ни Тананда, — но не може ли да се организира нещо за маскировка?
Права беше. Престоят на Дева ме бе накарал да забравя някои земни неотложности от нашето съществуване. Пренебрегнах язвителния отговор на первекта и запретнах ръкави.
Аахз се върна към вече традиционния си облик като Гаркин. Щом измених тена и цвета на косата при девойката, тя пак изглеждаше чудесно. След кратък размисъл преобразих Глийп в боен еднорог. Бе малко рисковано, ала щеше да свърши работа, стига той да си държи устата затворена. Аз си останах аз. Искам да кажа, какво ми пукаше? Танда ме харесваше такъв, какъвто бях в действителност.
За късмет слънцето още не бе изгряло, тъй че наоколо нямаше никой, който да забележи метаморфозата.
— Знаеш ли, хубавецо — кимна момичето, оглеждайки резултатите от моя труд, — много е удобно да имаш толкова изкусен образ подръка.
— Името му е Скийв — възропта Аахз.
— Каквото ще да е — промърмори Танда. — Той е човек със стил.
И тя се гушна в мен.
— Глийп! — рече драконът, като притисна глава от другата ми страна.
Започнах да се чувствам ужасно популярен.
— Ако можеш да ми заделиш няколко минути, момче — сухо отбеляза люспестият. — Нали помниш, че си имаме мисия?
— Вярно — аз с мъка откъснах вниманието си от авансите на Танда. — Как мислиш, какво се е случило с Фръмпъл?
— Хрумват ми две предположения: или гражданите на Туикст са разбрали какъв е, или е заминал да каже на Исстван, че идваме.
— Кой е Фръмпъл? — попита зеленокосата.
— Мм? О, той е местният девол — съобщи Аахз. — Същият, който ни помогна да стигнем до Пазара.
— … от върха на ножа — добавих саркастично.
— Какво прави тук девол?
— Знаем само, че се говори, че е бил прокуден от Дева — обясних й аз.
— Хм… изглежда, има малко гаден характер.
— Е, няма да спечели нито едно състезание по популярност.
Аахз ни прекъсна:
— Чини ми се, че ако някое от моите две предположения е правилно, ще е най-добре да потегляме. Времето комай изтича.
— Да, бе — съгласи се Тананда. — В коя посока се намира този Исстван?
— Най-напред трябва да присъединим Куигли — вметнах аз.
— Защо? — попита демонът. — О, струва ми се, че си прав, момче. Ще имаме нужда от всичката помощ, която успеем да съберем.
— Кой е Куигли?
— По-късно, Танда — натърти Аахз. — Първо дай да огледаме дали тук има нещо, което си заслужава да го вземем.
За съжаление нямаше нищо. Всъщност липсваха дори и обгорени частици от вещи, които да можем да открием. Даже блестящият меч, дето бях оставил, изглежда, бе изчезнал.
— Това решава въпроса — мрачно отбеляза первектът, щом приключихме търсенето. — Тръгнал е към Исстван.
— Може би местните жители са задигнали меча, след като са изгорили магазина? — предположих с надежда.
— Няма начин, друже. Дори селяндури като тях не биха си губили времето с такова скапано оръжие.
— Толкоз лошо ли беше? — учуди се девойката.
— Толкоз — твърдо я увери Аахз.
— Ако чак толкова нищо не струва, защо му е на Фръмпъл да го мъкне със себе си? — запитах.
— По същата причина, поради която и ние го влачихме с нас — бе острият отговор. — Винаги ще се намери някой будала, на когото да го дадем изгодно. Момче, помниш ли, че Куигли…
— Кой е той? — настоя Тананда.
Тук Аахз въздъхна:
— Хе, в момента е статуя, но в по-скучните времена е бил ловец на демони.
— Бомба! — язвително прихна тя. — Точно каквото ни трябва.
— Изчакай, докато го видиш — моят наставник извъртя очи нагоре и пак въздъхна. — Ох, добре, хайде да вървим.
Нашето заминаване от Туикст беше благословено, безсъбитийно. По пътя си преговаряхме историята отново и отново, така че когато най-накрая изкопахме Куигли и го напръскахме с възкресителната течност, бяхме готови да действаме в общ фронт.
— Наистина ли? Обърнат на камък, казваш? — рече той, избръсквайки калта от дрехите си.
— Да — потвърди Аахз. — Те тъкмо претърсваха тялото ти и ние ги контраатакувахме. Имаш късмет, че решихме да се върнем, за да се бием заедно с теб.
— И са ми взели омагьосания меч и амулета?