Аз се почувствах малко неуверен на тая тема, но на люспестия даже окото му не трепна. Изръмжа без никаква пауза:
— Точно така, мошеници! Ние се опитахме да ги спрем, обаче те ни се изплъзнаха.
— Е, поне не са отвлекли моя боен еднорог — промълви ловецът на демони.
— Ммм… — казах аз, като събрах сили за своята част от тази бъркотия. — И в това отношение имаме някои лоши новини.
— Лоши ли? — намръщи се Куигли. — Не разбирам, господа. Виждам животното със собствените си очи и то ми изглежда достатъчно добре.
— О, то е съвсем наред физически — увери го Аахз, — но преди да изчезнат, демоните го омагьосаха.
— Хайде де!
— Да — започнах аз. — Сега той… ммм… ами… той си мисли, че е дракон.
— Какво-о? — възкликна горкият Куигли.
— Глийп! — рече драконът.
Аахз побърза да поеме топката:
— Още не си чул всичко. Отначало животното бе толкова диво, че само благодарение на непрекъснатите усилия на моя оръженосец успяхме да го укротим. Честно казано, бях склонен да избавим бедната твар от страданията й, ала той настояваше, че може да я опитоми, и днес ти виждаш пред себе си резултата от търпеливите му поучения.
— Но това е чудесно! — въодушеви се ловецът.
— Не. Това е ужасно — поправи го другият. — Разбираш ли, в процеса на обучение у твоето животно се формира силна привързаност към моя оръженосец. Опасявам се, че е по-силна, отколкото симпатията му към теб.
— Ха, странно! Все пак аз чувствам, че на теб, момко, дължа допълнителна благодарност. Ако някога с нещо мога…
Куигли тръгна към мен с протегната ръка. За един миг Глийп застана между нас, снишил глава и съскащ. Демоноловецът замръзна на място, а очите му изскочиха от изненада.
— Престани! — заповядах аз, като ударих дракона с юмрук.
— Глийп! — рече звярът, после се намърда обратно на позицията си зад гърба ми.
— Разбра ли какво имах предвид? — многозначително каза Аахз.
— Хмм… — замислено измънка Куигли. — Чудна история, той никога не ме е защитавал така.
— Предполагам, че просто трябва да го купим от теб — нетърпеливо вметнах на свой ред.
— Да го купите? — онзи пак прехвърли вниманието си към мен.
Первектът се опита да улови погледа ми, пресилено тръскайки глава, но аз се направих на разсеян.
— Точно така — продължих. — В подобно състояние той не ти върши никаква работа и тъй като ние донякъде сме виновни за онова, което му се случи…
— Това изобщо не си го мисли, момко — Куигли гордо се изпъчи. — Запомни, че ти го давам като подарък. В края на краищата, ако не си бил ти, еднорогът и бездруго щеше да е мъртъв… а също и моя милост, ако е там въпросът.
— Но чакай…
— Не! Повече нищо не искам да слушам — ловецът на демони вдигна възпиращо ръка. — Темата е приключена. Отнасяй се свястно с него, драги момко. Той е добро животно.
— Страхотно — промърмори Аахз.
— Глийп! — рече драконът.
Почувствах се отвратително. Хрумна ми, че нашите планове включват безсрамно възползване от лековерността на Куигли. Понеже в това приключение той бе единственият ми събрат бунат, бях поискал да принудя Аахз да му даде малко пари под формата на купуване на „бойния еднорог“. Така щях донейде да спася съвестта си, ала щедростта на демоноловеца и неговото чувство за честна игра бяха провалили плана ми. В момента се усещах още по-зле отпреди.
— Всъщност, Куигли — усмихна се люспестият мъж, — ако следва да благодариш на някого тук, то това е Тананда. Без компетентната й помощ сега щяхме наистина да сме загазили.
— Крайно време беше — промълви Танда, очевидно невпечатлена от красноречието на Аахз.
— Очарован съм, милейди — врътна се бунатът и пое нейната ръка, за да я целуне.
— Девойката е вещица — добави небрежно моят наставник.
— Какво? Вещица? — Куигли пусна ръката й, сякаш тя го бе ухапала.
— Точно така, сладур — ухили се Танда, клепайки с очички към него.
— Може би следва да обясня — намеси се от добро сърце Аахз. — Нашата дама има известни дарби, които е решила да използва в подкрепа на войната ни срещу демоните. Ти вече забеляза ли, че съм си върнал нормалния вид?
Нова крещяща лъжа. В дадения момент первектът бе преобразен като Гаркин.
— Да — колебливо потвърди ловецът на чудовища.
— Нейно дело е — сподели Аахз. — Също както нейните способности те възстановиха, след като ония те бяха обърнали на камък. Никога не го забравяй.
С едно „Хммм…“ Куигли пак се втренчи в Танда.
— Воистина, братко, трябва да разбереш, че когато човек се бие с изроди, понякога му е от полза да употреби демонски оръжия — меко го заубеждава Аахз. — Нашата Тананда може да бъде могъщ съратник… и, честно казано, аз намирам твоето отношение към госпожицата осъдително и неблагодарно.