— Извинете ме, милейди — въздъхна Куигли, после отново пристъпи към нея. — Не съм искал да ви засегна. Просто… ами… имал съм известен лош опит с хора, които се съюзяват с демони.
— Изобщо не мисли за това, сладурче — заяви тя, като му хвана ръката. — И ме наричай Танда, моля ти се.
Докато те бяха заети един с друг, аз използвах случая да дръпна Аахз за ръкава.
— Хм? Какво има, момче?
— Върни му меча! — изсъсках.
— К’во? О, няма начин, Скийв. По моите сметки у него все още са останали пет жълтици. Ще му го продам.
— Но той ни даде еднорога си.
— На практика той ни даде един дракон… твоя дракон! Не мога да видя никаква щедрост в този жест.
— Слушай, колега. Или ще му върнеш меча, или можеш сам да си правиш магиите! Разбра ли?
— И ще ми говори за благодарност! Гледай, момче, ако ти…
— Аахз! — гласът на Танда охлади горещия ни спор. — Ела да ми помогнеш. Искам да убедя Куигли да се присъедини към нашата мисия.
— Ще ми се да можех, милейди — въздъхна ловецът на демони, — но няма да съм ви много от полза. Последното нещастие ме остави пешак, безоръжен и безпаричен.
— Всъщност — напевно произнесе люспестият — ти все така притежаваш пет…
Тук го прекъснах с лакът в ребрата:
— Какво беше туй, Аахз?
— Аах… моят… ъ-ъ… оръженосец и аз тъкмо го обсъждахме и стигнахме до важно решение. Та значи… ъ-ъ… значи един тъй фин войн не би следвало да бъде оставен без никакви средства, така че… мм… ние…
— Ние решихме да ти върнем меча — гордо обявих аз.
— Наистина ли? — лицето на ловеца засия.
— Въобще не подозирах, че той е у теб, Аахз — сладко се усмихна Танда.
Всички се спогледахме.
— Мисля, че това е то същинското другарство — Куигли явно бе извън себе си от радост. — Как мога да ви се отплатя?
— Като никога никому не споменаваш за случая — изръмжа демонът.
— Туй пък какво означава, господине?
— Казах, не го споменавай — поправи се Аахз. — Това е най-малкото, което можем да сторим за тебе.
— Повярвай му — настоях аз.
— Сега вече с радост ще ви помагам във вашата мисия — отвърна Куигли. — Че щом има оръжие и добри другари, какво повече би могъл да си пожелае един войн?
— Пари — откровено изтърси первектът.
— О, Аахз! — Танда го сръга мъничко по-силно, отколкото трябваше, за да изглежда на игра. — Такъв си майтапчия.
— Не искаш ли да узнаеш каква е мисията? — попитах Куигли.
— Е, да, предполагам, че имаш право, момко. Прости ми. Моят ентусиазъм ме увлече.
Тананда ме подтикна:
— Кажи му, Скийв.
— Всъщност — рекох аз с внезапен проблясък на дипломатичност — Аахз ще ти го обясни много по-точно от мен.
— То си е наистина съвсем просто — измърмори колегата, все още леко нацупен. — Тръгнали сме срещу майстор Исстван.
— Исстван? — Куигли придоби озадачен вид. — Онзи безобиден стар ханджия?
— Безобиден? Безобиден ли го нарече? — Аахз се приготви да дръпне въдицата. — Братко, казвам ти го като един ловец на демони на друг, имаш още бая да се учиш.
— Добре си се оправям.
— Сигурно се оправяш добре. Нали затова те обърнаха на камък, помниш ли?
— Абе, то се случи, понеже повярвах в магическия меч, който…
Нещата се върнаха към нормалното.
— Господа, господа — прекъснах ги аз. — Говорехме за предстоящата мисия.
— Вярно, момче. Както ти разправях, Куигли, този хрисим стар ханджия се е забъркал толкова тясно с разни изроди, че няма да се учудя, ако науча, че той самият е демон.
— Не е възможно! — присмя се оня. — Та човекът собственоръчно ме изпрати на лов за демони.
— Аха-а-а! — възкликна Аахз. — Точно тук е цялата работа.
Улових погледа на Танда и й намигнах. Тя ми се усмихна в отговор и кимна. Можеше да отнеме някое време, но от този момент нататък Куигли ни беше в кърпа вързан!
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА:
Ти си ме забъркал в още един прекрасен мит!
В сенките имаше нещо. По-скоро усещах присъствието му, отколкото да го виждам. Беше тъмно, змиевидно… и ме наблюдаваше.
Бях сам. Нямах представа къде са се дянали другите, но помнех, че разчитат на мен.
— Кой е там? — викнах.
Гласът, настигнал ме от мрачината, отекна приглушено:
— Аз съм Исстван, Скийв. Чаках те.
— Ти знаеш кой съм? — попитах изненадан.
— Аз знам всичко за теб и за твоите странни приятели. Знам всичко за онова, което се опитваш да направиш.
Помъчих се да се обградя с щитове, ала не можех да намеря силова линия. Пробвах да побягна, но бях като прикован на място.