— Виждаш ли колко нищожни са твоите силици в сравнение с моята мощ? И ти си мислеше да ме предизвикаш.
Опитах да се преборя с налетялото ме отчаяние.
— Почакай само да дойдат и другите! — креснах дръзко.
— Те вече дойдоха — прогърмя гласът. — Гледай!
Два предмета се търкулнаха към мен от тъмнината. С ужас забелязах, че това са глави! Главите на Танда и Куигли!
Прилоша ми, обаче се вкопчих в сламчица надежда. Засега нямаше и следа от Аахз. Ако той все още бе на свобода, бихме могли…
— Не търси помощ от твоя перверт — отговори на моите объркани мисли гласът. — Успях да се разправя и с него.
Появи се Аахз, обгърнат в пламъци. Залитна падна, гърчейки се на земята, докато огънят поглъглъщаше тялото му.
— Сега сме само ти и аз, Скийв! Разбираш ли човече, ти и аз.
— Ще се махна! — извиках безнадеждно. — Ти спечели. Просто ме пусни да си ида.
Мракът се придвижи по-наблизо.
— Много е късно. Вече идвам за теб, Скийв… Скийв…
— Скийв!
Нещо разтърсваше рамото ми. Изправих се като свещ, примигвайки, а светът бавно изплува на фокус.
Лагерът спеше. До мен бе коленичил Аахз; сиянието от гаснещата жарава на лагерния огън разкриваше угрижения израз на лицето му.
— Събуди се, момче! Ако продължиш да се мяташ така, ще свършиш право в огнището.
— Исстван беше! — заобяснявах отчаяно. — Ханджията знае всичко за нас.
— Какво?
— Говорих с него. Той дойде в съня ми!
— Хммм… прилича ми повече на прост стар кошмар — обяви демонът. — Предупредих те да не оставяш Танда да слага подправки в храната.
— Сигурен ли си? — запитах недоверчиво.
— Определено — потвърди Аахз. — Да речем, Исстван е разбрал, че ние идваме. Тогава щеше да ни халоса с нещо много по-мощно, отколкото да ти прави муцуни в някакъв си сън.
Мисля, че това целеше да ме успокои. Не ме успокои. Всичко, което постигна, бе да ми напомни, че в наближаващата военна кампания противникът ме превъзхожда напълно.
— Аахз, нищичко ли не можеш да ми кажеш за майстор Исстван? Например как изглежда.
— Няма никаква възможност, момче — ухили се люспестият наставник.
— Защо така?
— Защото ние двамата няма да го видим под един и същ ъгъл или, най-малкото, не бихме го обрисували по идентичен начин. Ако аз ти го опиша… когато го срещнеш за първи път, ще станат едно-две неща. Ако ти се стори по-страшен, отколкото съм го представил, ще се вцепениш. Ако пък ти се стори по-безобиден, отколкото съм го нарисувал, ще се отпуснеш. И в двата случая туй ще забави твоите реакции и ще му даде шанса да атакува пръв. Няма смисъл да гоним елемента на изненада, щом не възнамеряваме да го използваме.
— Добре де — настоях аз, — не можеш ли поне да ми кажеш какви са му магическите способности? Какво умее да върши в последна сметка?
— От една страна, ще отнеме много време. Просто приеми, че ако ти, момче, успееш да си представиш нещо, той може да го направи.
— А каква е другата?
— Другата к’во?
— Ти спомена „от една страна“. Това предполага, че държиш още някакво съображение наум.
— Хм — замисли се Аахз. — Не съм сигурен дали ще разбереш, но в известна степен онова, за което Исстван е готов (имам предвид пълния списък на способностите му), няма значение.
— Защо?
— Понеже ние сме взели инициативата. Така го поставяме вместо в активна, в пасивна роля.
— Вероятно си на прав път, обаче аз не схващам всичко.
— Слушай, момче, ако ние просто стоим тука и го чакаме, той може да не бърза и да избира — точно какво желае да прави и кога иска да го направи. Ето я активната роля, която му позволява да действа с пълния набор от възможностите си. Ясен ли съм?
— Предполагам, че да.
— Само че ние четиримата няма да допуснем това. Ние ще го атакуваме, ограничавайки шансовете му да предприеме нещо. На всеки от нашите гамбити има строго определен брой отговори, които Исстван успешно може да използва, и на него ще му се наложи да ги използва, защото е пагубно да пренебрегне атаката. И най-важното — ще му изядем времето! Вместо да подбира на спокойствие своите ходове, той ще трябва да решава бързо. Това означава, че ще се хване за онази възможност, в която е най-сигурен, за нещото, което върши най-добре.
Няколко секунди обмислях тая картина. Тя като че ли имаше бъдеще.
— Само един въпрос, Аахз — кимнах най-накрая.
— Какъв, момче?
— Ами ако догадките ти не са верни?
— В такъв случай ще се върнем десет хода назад и ще пунтираме10 — отговори с леко сърце той.
— Какво е…
— Тогава ще опитаме нещо по-различно — бързо поясни демонът.