— Като например?
Аахз сви рамене:
— Все още не мога да ти кажа. Съществуват прекалено много променливи. Засега ще действаме според най-вероятния вариант. Извън него просто ще трябва да изчакаме и ще видим.
Две-три минути седяхме и гледахме в умиращия огън, всеки от нас потънал в собствените си мисли.
— Абе, Аахз? — не се стърпях най-подир.
— Да, момче?
— Смяташ ли, че ще стигнем до Исстван преди Фръмпъл?
— Спокойно, драги ми Скийв. Сега търговецът сигурно си пие виното и щипе задници в някое друго измерение.
— Но ти каза…
— Оттогава насам имах време да премисля. Единствената причина, поради която даден девол върши нещо, е заради печалба или от страх. Доколкото Фръмпъл вече се е напъхал между шамарите, аз считам, че шубето ще натежи над парите. Да се опитваш да продаваш информация на луд е в най-добрия случай рисковано. Надявам се, че той ще си кротува, докато прахът не се слегне.
Отново си припомних за моята вяра в опитността на первекта при подобни въпроси. Хрумна ми обаче, че в нашето планиране има ужасно много предположения.
— Аахз? Нямаше ли да бъде малко по-безопасно, ако си бяхме вложили паричките в някое и друго от онези готини оръжия на Дева?
— Не ни трябват — твърдо отвърна той. — Освен това те се влияят от гремлини. Аз по-скоро ще вляза в боя с нечие грубо сечиво, на което мога да се доверя, отколкото да разчитам на някаква измишльотина, която е склонна да се скапе точно когато ти е най-нужна.
— Откъде са гремлините? — полюбопитствах.
— Какво?
— Ами тези… Ти рече…
— О, това ли? Просто тъй се казва. Такива неща като гремлини не съществуват.
Слушах го само с половин ухо. Изведнъж осъзнах, че докато можех да видя очертанията на спящия Куигли, от Танда или Глийп нямаше и следа.
— Къде е… мм… Къде е драконът? — попитах внезапно.
Аахз ми се ухили.
— Глийп стои на пост… а просто за в случай, че се интересуваш — също и Тананда.
Бях леко раздразнен, че толкова лесно ме е прозрял, но реших да не се издавам.
— Той кога… мм… те кога ще се върнат?
— Спокойно, момче. Казах на Танда тази нощ да те остави на мира. За утре ще ти трябва да си поспал.
Демонът кимна към плаща на убиеца, който използвах вместо възглавница. Аз с неохота заех отново хоризонталното си положение.
— Аахз, събудих ли те? — промълвих извинително. — Имам предвид, с моя кошмар?
— Не. Още не бях легнал. Просто подготвях някои последни неща за новия ден.
— Аха — рекох сънено.
Над нас звездите грееха ярки и трептящи.
— Слушай, момче?
— Да, приятелю?
— Когато Куигли се събуди, сигурно няма да остане много време за приказки, така че докато разполагаме с няколко минутки насаме, искам да ти кажа… Както и да потръгне утре… абе… с теб, момче, беше хубаво да се работи.
— Е-е, Аахз! — понечих да приседна аз. Една груба ръка ме спря и ме бутна обратно надолу.
— Спи! — заповяда первектът, но в чепатия му тон се прокрадна нежна нотка.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА:
От праисторическите хора насам никоя битка не е протекла, както е била планирана.
Лежахме в горичка от малки дървета на едно хълмче над хана и оглеждахме целта си. Тя бе точно такава, каквато ни я описа Куигли — усамотена двуетажна постройка с прилепена до нея конюшня, — и бе разположена край обраснал с плевели път. Ако Исстван разчиташе минаващите да подпомагат бизнеса му, беше загазил. Само дето ние знаехме, че той не прави нищо подобно. Трупаше сили, за да завземе измеренията, и за него уединеният хан бе съвършена база, от която да действа.
— Сигурна ли си, че няма щитове? — прошепна Аахз.
Питането му беше отправено към Танда. На свой ред девойката ми хвърли въпросителен поглед. Аз леко кимнах.
— Положително — промълви тя в отговор.
Всичко това представляваше част от нашия план. Що се отнасяше до Куигли, за негова милост Тананда бе единствената от нас, която притежава някакви свръхестествени способности.
— О, хубаво — каза ловецът на демони. — Демонските сили ме карат да се чувствам не на себе си. Колкото по-малко работа имаме с тях, толкова по̀ ми харесва.
— Не се надявай прекалено много — подхвърли Аахз, без да сваля очи от хана. — Тук те се въдят като едното нищо. Ако сега влезем с по-голяма леснина, толкова по-трудно ще излезем… а виждам, че тия ужасно са ни облекчили влизането.
— Не ми се нрави — твърдо рече Танда.
— Нито на мен — призна первектът. — Но нещата няма да тръгнат да се оправят сами, така че хайде да започваме. Вече можеш спокойно да се заемеш с преобразяването.