— Добре, Аахз — каза тя.
Никой от двамата не ме погледна. Всъщност моят наставник се бе втренчил право в девойката. По този начин той задържаше върху нея и вниманието на Куигли, макар (трябва да го призная!) доста спомогна и друго. Тя взе да се гърчи и диво да се върти. Незабелязано затворих клепачи, хващайки бе за работа.
В номера с преобразяването бях станал твърде ловък, което си беше истински късмет, защото днес щях да бъда подложен на сурово изпитание. С няколко майсторски щриха превърнах възхитителните черти на Тананда в подозрителното лице на импа Хигинс… или по-скоро в човешката маска на Хигинс. Щом привърших, пак отворих очи.
Момичето продължаваше да се върти. Гледката бе достатъчно приятна, така че се изкушавах да я удължа, но имахме да решаваме още задачи. Прокашлях се и в отговор на сигнала Танда спря.
— Как ви се струвам? — гордо запита тя.
— Страхотно! — възкликнах без никаква следа от скромност.
Аахз ме изгледа накриво.
— Това е свръхестествено! — удиви се ловецът на демони. — Я кажи, как го правиш?
— Професионална тайна — намигна му Танда.
— Да ви няма! — заповяда люспестият. — И теб също, Скийв.
— Но, Аахз, не мога ли…
— Не, не можеш. Туй вече го обсъждахме. Тази мисия е прекалено опасна за младеж с твоята неопитност.
— О, добре, добре — оклюмах се аз.
— Горе главата, момко — насърчи ме Куигли. — И за тебе ще дойде ден. Ако ние се провалим, задачата ще падне върху плещите ти.
— Сигурно. Е, късмет…
Извърнах се към Танда, ала девойката вече бе заминала, беше изчезнала, сякаш погълната от земята.
— Те това е! — реагира въодушевен Куигли. — Тихо се движи, нали?
— Казах ти, че тя умее да се погрижи за себе си — гордо отвърна Аахз. — Сега е твой ред, Скийв.
— Ясно, друже!
Завъртях се към дракона:
— Стой тук, Глийп. Аз се връщам скоро, а дотогава ще правиш онова, което ти нареди Аахз. Разбра ли ме?
— Глийп? — рече звярът, като наклони глава.
За минутка сметнах, че ще провали целия замисъл, но после той се обърна, примъкна се към первекта и застана до него, гледайки ме с опечалени сини очи.
Всичко бе готово.
— Е, сбогом. Късмет! — въздъхнах аз и бавно забъхтах нагоре по хълмчето. Надявах се, че изглеждам крайно нещастен.
Щом се скрих от очите им обаче, кривнах и хукнах колкото ме крака държат в широк кръг около хана.
На пръв поглед нашият план бе твърде прост. Очакваше се Аахз и Куигли да дадат на Танда достатъчно време, за да заобиколи тя целта и да проникне вътре през покрива на конюшнята. Сетне двамата мъже трябваше смело да влязат през предната врата. Предполагахме, че с това ще отвлекат вниманието и ще открият шанс за девойката да нападне Исстван в гръб. С магии, разбира се. На мен бе отредено да чакам в безопасност на хълма, докато работата не приключи.
Всъщност замисълът ни беше малко по-сложен. Без Куигли да знае, аз също би трябвало да заобиколя хана и да намеря някой таен вход. После в подходящия момент Танда и моя милост щяхме да направим магическа диверсия и така да позволим на Аахз да използва секретното оръжие, с което се бе снабдил от Пазара на Дева.
На пътя ми се изпречи долчинка. Вдигнах се без колебание във въздуха и прелетях над нея. Да, трябваше да стигна на мястото навреме — иначе нашият демон не би получил никаква майсторска подкрепа.
В действителност тук номерът беше съвсем лесен. Ханът бе разположен точно върху пресечката на две земни силови линии, а току над него минаваше трета. Каквото и да се случеше в задаващата се вълшебна битка, нямаше да страдаме от недостиг на енергия. Поне това — твърдо не.
Щеше ми се да зная нещо повече за тайното оръжие на Аахз. Той твърдоглаво го пазеше под секрет и нито аз, нито Тананда бяхме в състояние да измъкнем каквато и да било информация по въпроса. Бе казал, че то трябва да се използва отблизо. Бе казал, че то е единствената ни надежда да победим Исстван. Бе казал, че то следва да е изненада.
Страхотно!
Може би когато всичко приключеше, щях да открия един ментор11, който няма никакво чувство за хумор.
Забавих ход. Сега приближавах задната страна на хана. Храсталакът се бе разраснал чак до стената, което улесняваше придвижването ми.
Спрях и пак проверих за щитове.
Нищо.
Като се опитвах да изтикам от ума си Аахзовото пророчество „Навътре — лесно, навън — трудно“, огледах горните прозорци. Никой от тях не бе отворен, така че избрах най-близкия и излевитирах до него. Щом увиснах отпред, внимателно го бутнах, а после и дръпнах черчевето.
Заключен!
Бързо се преместих покрай стената, протегнал ръце към следващия прозорец.