Също заключен.
Текна ми, че ще е твърде иронично, ако след всичките ни магически приготовления бъдем спрени от нещо тъй земно като току-що установеното.
За мое облекчение третият джам поддаде на натиска ми и аз мигом се озовах в хана, опитвайки се да поставя сърцетупа си под контрол.
Стаята, където се намирах, беше мебелирана, но в нея не живееше никой. Ако се съдеше по праха на леглото, трябва да не е била обитавана доста отдавна.
Зачудих се за момент къде ли спят демоните, стига въобще да спят, сетне изхвърлих въпроса от мозъка си. Времето изтичаше, а аз все още не бях заел позиция.
Безшумно се стрелнах през стаята и пробвах вратата. Отключена!
Застанах на четири крака, открехнах я и пропълзях, после я затворих зад себе си.
След като толкоз пъти бях изучавал устройството на хана по надрасканите в прахоляка скици на Куигли, ми изглеждаше чудно наистина да съм вътре. Намирах се на дългата страна от един Г-образен мецанин, откъдето се стигаше до помещенията на горния етаж. Надникнах между колоните на парапета, опасващ мецанина, и погледнах надолу към вътрешността на бардака.
В момента край масата под мен седяха трима души. В двамина от тях разпознах преобразените черти на Хигинс и Брокхърст. Третият се бе разположил с гръб и не можех да зърна лицето му.
Обмислях дали да не се преместя другаде, за да имам по-добра видимост, когато влезе четвърта фигура. Тя държеше огромен поднос с шарена грамаданска кана вино и куп мръсни юзчета.
— Момчета, заведението черпи! — изкикоти се весело фигурата. — Пийте по едно за стария Исстван. Наздраве!
Исстван! Това ли беше Исстван?
Поклащащият се долу мъж не притежаваше никоя от заплашителните черти, които бях очаквал да видя у евентуалния бъдещ господар на измеренията.
На бърза ръка го проверих за магическа аура. Нямаше никаква и този факт не бе маскировка. Действително изглеждаше тъй. Заизучавах го по-внимателно.
Бе висок, но пълнотата му пречеше да се похвали с величествен вид. Имаше дълга бяла коса и още по-дълга бяла брада, толкова пищна, че почти изцяло покриваше гърдите му. Очите му блестяха насред лице, което сякаш непрестанно се усмихваше, а носъг и бузите бяха почервенели — дали от пиене или от смях, не можех да определя.
Значи това беше застрашителната фигура на злото, от която се бях боял през всичките тия седмици? Той ми се виждаше точно както Куигли го бе описал… безобиден стар ханджия.
Едно движение в оттатъшния край на мецанина наруши концентрацията ми. Тананда! Беше приклекнала зад перилата (също като мен от другата страна на стълбите) и отначало си помислих, че съм я мярнал, когато е заемала позиция. После тя ме погледна и предпазливо ми махна с ръка; разбрах, че прави знаци, за да привлече моето внимание.
Махнах й в потвърждение; момичето, изглежда, забеляза, понеже спря да сигнализира и премина към нова поредица действия. Като хвърляше крадешком по някое око към фигурите долу, та да се увери, че не я наблюдават, Танда започна странна пантомима.
Първоначално направи няколко еднакви жеста около челото си, сетне посочи настоятелно зад себе си.
Не я разбрах и поклатих глава, за да й го покажа.
Тя повтори знаците по-подчертано и сега осъзнах, че наистина сочи надолу и зад себе си. Конюшнята! Нещо важно за това помещение? Само че какво?
Пак обмислих първия й жест. Зеленокосата девойка като че се мушкаше с пръст в челото. Дали не я бяха ударили в конюшнята? Или пък беше убила някого там?
Отново поклатих глава. Тогава Танда ми се озъби с чувство за безсилие.
— Ханджийо!
Подскочих цял фут от този рев.
Аахз и Куигли тъкмо влизаха през вратата. Каквото и да се опитваше да ми каже момичето, то просто щеше да почака. Нашата атака бе започнала.
— Две бутилки от най-доброто ти вино… и изпрати някой да види еднорога ми.
Във въздуха увисна пауза.
Разбира се, цялото приказване беше отредено на Аахз. Бяхме се споразумели той да води диалога. Ловецът на демони не се израдва особено, но накрая се съгласи да говори само когато е абсолютно необходимо.
Пристигането им направи изненадващо слабо впечатление на сборището долу. Всъщност Исстван бе единственият, който въобще си даде труд да погледне към тях.
— Заповядайте. Влезте, господа — усмихна се той и широко разпери ръце в приветствен жест. — Очаквахме ви!
— Очаквали сте ни? — избълва Куигли, повтаряйки като ехо мислите ми.
— Естествено, естествено. Не би трябвало да се опитвате да изментите стария Исстван — и той им размаха пръст с престорена строгост. — Току-що научихме от… о, съжалявам. Все още не съм ви представил на моя нов търговски агент.