— Ние сме се срещали — долетя гласът на прегърбената фигура в мига, когато тя се извърна, за да ги види.
Фръмпъл!
Ето какво се бе мъчила да ми каже Танда! Бойният еднорог на демоноловеца е долу в конюшнята. Колкото и да бяхме бързали, деволът се беше добрал дотук преди нас.
— Кой си ти? — запита Куигли, като се облещи към Фръмпъл.
По някаква причина това накара Исстван да избухне в гръмогласен смях:
— Ама как ще се позабавляваме този следобед!
Махна разсеяно с ръка и портата на хана се затвори с трясък. Зад гърба ми се разнесе внезапна канонада от глухи изщраквания — тогава аз проумях, че вратите на стаите се заключват сами. Бяхме блокирани вътре! Всички до един.
— Мисля, че не съм си прекарвал толкова добре, откакто правих любов с умрялата ми преди седмица сестра.
Гласът на майстор Исстван бе все още приветлив, но закачи струнка на леден страх у мен. Осъзнах, той е не само могъщ магьосник, а и съвършено побъркан.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА:
Требе да си фин!
Висеше напрегната, пълна с изчакване тишина, в която четворицата се приведоха напред, за да огледат своите пленници. Сякаш две пойни птички бяха опитали да се промъкнат край ято лешояди с намерението да похапнат крадешком, просто колкото да открият, че предполагаемото ястие са самите те.
Застанах на колене и зяпнах смразен от ужас, очаквайки да стана свидетел на незабавната кончина на двамата ми съюзници.
— Доколкото Фръмпъл вече е разгласил за нас — спокойно каза Аахз, — мисля, че няма никаква необходимост да поддържам тази маскировка.
Увереният тон на гласа му укроти разбитите ми нерви. Да, така и така бяхме вътре и независимо дали печелим или губим, налагаше се да продължим на всяка цена.
Бързо затворих очи, за да отстраня от люспестия съответното му преобразяване като Гаркин.
— Аахз! — извика зарадван Исстван. — Трябваше да се сетя, че си ти.
— Той е онзи, дето… — подзе Брокхърст.
— Вие двамката познавате ли се? — запита Фръмпъл, без да обърне внимание на импа.
— Дали се познаваме? — изкиска се домакинът. — Ние сме стари врагове. Последния път, когато се срещнахме, той и още неколцина други непрокопсаници едва не ме унищожиха.
— Е, сега е наш ред, нали, Исстван? — усмихна се Хигинс, като бавно посегна към арбалета си.
— Хайде, хайде — рече белобрадият магьосник, вдигна нагоре импа за косата и леко разтресе главата му. — Дай да не прибързваме толкова.
— Струва ми се — подигравателно каза Аахз, — че имаш проблем с намирането на прилични сътрудници, Исстван. Как го допускаш?
— О, Аахз — засмя се онзи. — Езикът ти е все тъй остър, а?
— Импове? — гласът на первекта беше пълен с презрение. — Стига бе, колега. Дори и ти би могъл да направиш нещо по-добро от това.
Исстван въздъхна и пусна Хигинс обратно в стола му.
— Човек върши каквото може. Нали разбираш, инфлация.
Той тъжно поклати глава, сетне отново се ободри:
— Ей, драги Аахз, не знаеш колко съм щастлив да те видя. Мислех си, че ще ми се наложи да изчакам, докато завоюваме Перв, и чак тогава да си отмъстя, ето че ти просто сам идваш. Да не си посмял да се измъкнеш, преди да сме уредили нашите сметки…
— Казах ти и по-рано — натърти Фръмпъл, — той е загубил магическите си способности.
— Способности ли? Пфу! Та този господин никога не е притежавал каквито и да било магически способности — пропя Куигли, подмамен да излезе от уплашеното си мълчание от обидата да го пренебрегнат.
— Я, кого имаме тук? — усмихна се Исстван, като за пръв път погледна към ловеца на демони. — Познаваме ли се?
— Слушай, колега — прекъсна го моят наставник. — Ще възразиш ли, ако пийна малко от това вино? Няма причина да се държиш варварски с нас.
— Разбира се, Аахз — Исстван му направи знак с ръка да се приближи. — Налей си!
Беше много странно да слушаш разговора им: наглед цивилизован и дружески, в него се усещаше подмолна игра на котка и мишка, която противоречеше на небрежните интонации.
— Наблюдавай го! — изсъска Фръмпъл, втренчен в люспестия мъж.
— О, търговецо! Голям досадник си — нахока го домакинът. — Не беше ли ти онзи, който ме уверяваше, че Аахз е загубил способностите си?
— Аз мисля, че Фръмпъл е прав — изръмжа Брокхърст, после се надигна и отстъпи назад, когато первектът наближи масата. — Исстван, ако нямаш нищо против, аз ще наблюдавам оттук.
Той седна върху долните стъпала на стълбата, която водеше към мецанина, където се бяхме скрили с Танда. Тонът му бе разговорен, но си личеше, че само изчаква сигнала на ханджията магьосник, за да се нахвърли върху беззащитната двойка.