— Уф, туй имповете сте по-лоши и от деволите! — начумери се Исстван.
— Така си е по определение — сухо отбеляза търговецът.
— Виж какво сега, господин Фръмпъл… — започна гневно Хигинс.
— Що се отнася до въпроса коя е тази личност — Фръмпъл посочи Куигли, без да обръща внимание на имповете, — това е чиракът на Гаркин. Онзи, дето скалъпва магии вместо нашия перверт, откакто той си е загубил способностите.
— Наистина ли? — разпалено попита Исстван. — Можеш ли да правиш номера с топките и чашите? Много ми харесва тоя номер.
— Не разбирам — промълви разсеяно демоноловецът, отстъпвайки заднишком от групата.
Е, ако изобщо смятахме да осъществим някаква диверсия, сега й беше времето. Затворих клепачи и промених чертите на Куигли. Очевидният избор за неговата маскировка, бях аз!
— Видяхте ли? — рече Фръмпъл, като гордо го посочи. — Нали ви казвах?
— Трокуудъл! — възкликнаха в един глас двамата импове.
— Какво? — търговецът на килими присви продължително очи.
Аз бях готов да им покажа. Щом се чуха възклицания, отново преобразих Куигли. Този път действително го дарих с чертите на Трокуудъл.
— Ха, ей това е Трокуудъл — извика Исстван. — Ах, че забавно. Направо ще се пукна от смях.
Настъпи кратка пауза.
— Чакай малко! — изсъска Брокхърст. — Как е възможно ти да си Трокуудъл, когато ние те обърнахме на статуя, преди да настигнем самия Трокуудъл?
Последният въпрос предизвика у Исстван още по-гръмогласен изблик на веселие.
— Спрете — каза той почти без дъх. — Ох, спрете. Ох! Ребрата ме болят. Колега Аахз, тоя път ти се надмина.
— Това не е нищо особено — скромно отбеляза Аахз.
Изведнъж Фръмпъл проточи:
— А-а, тук нещо не е наред!
Той мушна ръка дълбоко в дрехата си, без да сваля очи от Куигли. За малко да разбера прекалено късно какво прави. Търсеше кристала си — онзи, който му позволяваше да открива маскировките. Когато блестящата джунджурия се появи, аз се хвърлих в действие.
Обикновена левитация, леко плясване с ума ми и ето че кристалът изскочи от дланта на Фръмпъл, а после шляпна в каната с вино.
— Шашма! — изруга деволът и понечи да бръкне за своето имущество.
— Махни си ръцете от виното, Фръмпъл! — сгълча го Аахз, като го перна по китката. — Ще си извадиш играчката, щом изпразним съдината!
И сякаш за да илюстрира думите си, вдигна грамаданската кана и взе да долива юзчетата на масата.
— Престанете с тия безумия — избухна Куигли.
Тъжно примигнах, когато той употреби думата „безумия“, но Исстван комай не се впечатли. Само се приведе напред, та да огледа пак гостите си.
След миг бившата статуя заяви:
— Аз не съм нито Скийв, нито Трокуудъл. Аз съм Куигли, ловец на демони extraordinaire12! Нека да ме опровергае, който смее, и тогава на практика ще му покажа кой съм!
Това се оказа прекалено много за Исстван. Той направо се срина от кикот.
— Ох, че е комичен, Аахз — изпъшка магьосникът. — Къде намери тоя смешен човек?
— Не помниш ли, че ти ми го прати? — подсказа му нашият водач.
— Ох, да, да — замисли се Исстван и, изглежда, дори този факт му се видя истерично забавен.
На другите не им беше чак толкова весело.
— Значи си ловец на демони, а? — озъби му се Фръмпъл. — И от какво се оплакваш?
— Престъпленията на демоните са прекалено многобройни, за да ги опиша — високомерно отвърна Куигли.
— Виж сега, известно време ние няма да ходим никъде — обади се Брокхърст откъм стълбите. — Нито пък ти. Я, ако обичаш, ни изброй някои от тези престъпления.
— Ммм… — започна ловецът — вие откраднахте моя магически медальон и моя магически меч…
— Нищо не знам за подобен медальон — настръхна Хигинс. — А твоя така наречен магически меч го дадохме на…
— Какво друго правят демоните? — прекъсна го деволът, който очевидно не гореше от желание разговорът да мине на тема хладно оръжие.
— Ами… вие омагьосахте моя боен еднорог да си въобразява, че е дракон! — обвини ги Куигли.
— Твоят боен еднорог в момента е привързан в конюшнята долу — спокойно заяви Хигинс. — Фръмпъл го вкара вътре.
Търговецът на килими поклати глава. Явно не бе очаквал такъв спор.
— Моят еднорог е привързан отвън вратата! — настоя Куигли. — И той си мисли, че е дракон.
— Не, твоят еднорог се намира в конюшнята! — кресна му импът. — И ние си мислим, че ти си откачалка!
— Господа, господа — Исстван се изхитри да вдигне ръце въпреки смеха си. — Всичко туй е доста забавно, обаче… Я, ще погледнете ли това!
Последните думи бяха изречени с тон на такова учудване, че вниманието на всинца ни в помещението беше моментално привлечено към точката, в която се бе вторачил той.