На по-малко от две педи от главата на Исстван във въздуха висеше малка червена стреличка със златни и черни пера.
— Послание на убиец! — удиви се магьосникът, като предпазливо дръпна стрелата от мястото, където беше възникнала. — Хайде сега да видим кой е толкоз невъзпитан, че се опитва да ме отрови изотзад?
Погледът му бавно се прехвърли към Брокхърст, който спокойно си седеше на стъпалата.
Внезапно импът осъзна, че е обект на всеобщото внимание. Очите му се закръглиха от уплаха.
— Не! Аз… Чакай! Исстван! — той се попривдигна и протегна длани, сякаш за да предотврати удар. — Аз не съм… Не! Недей. Клааг!
Туй последното го изрече в секундата, в която неговите собствени ръце изведнъж се устремиха към гърлото му и взеха яростно да го душат.
— Клааг… ийк… ърк…
Брокхърст падна гърбом върху стълбите и започна трескаво да се търкаля напред-назад.
— Исстван — начена колебливо Хигинс, — обикновено гледам да не се меся, но не мислиш ли, че първо следваше да го чуем какво има да каже?
— Ама аз нищичко не правя — примигна домакинът с оскърбена невинност.
Погледът ми се стрелна към другия край на мецанина. Там със затворени очи бе коленичила Танда. Изглеждаше като че ли души някакъв невидим човек на пода пред нея. Леко ми просветна и аз взех да оценявам все повече и повече тънките умения на една тренирана убийца.
— Значи нищо не правиш? — изпищя Хигинс. — Е, тогава направи нещо, той умира!
За миг си помислих, че това комично изявление пак ще разсмее Исстван, но този път не познах.
— Ох — въздъхна магьосникът. — Всичко е така объркващо. Да, предполагам, че си прав.
После щракна с пръсти. Брокхърст престана да се мята и отново задиша — дълги и накъсани вдишвания. Физиономията му беше посивяла като пепел.
— Ела, старче — рече Аахз. — Пийни малко вино.
Той предложи на импа едно пълно догоре юзче, от което Брокхърст с благодарност взе да гълта.
— Аахз — остро вметна Исстван, — не мисля, че си бил честен с нас.
— Аз ли? — невинно попита люспестият.
— Дори и ти не би могъл да причиниш такова опустошение без чужда помощ. И откъде идва тя?
Той затвори очи и за момент обърна лице към тавана.
— Аха! — каза внезапно. — Ето го!
От далечния край на мецанина се разнесе грак и Танда изведнъж бе повдигната пред нашите погледи от невидими ръце.
— Хигинс! — възкликна Исстван. — И то още един! Така, така. Тоя ден е пълен с изненади.
Тананда запази мълчание, докато се носеше надолу към някакъв стол, поставен до другите.
— Я сега да видим — промърмори си домакинът под нос. — Да не сме изпуснали някого?
Почувствах внезапен натиск от незрими сили и разбрах, че аз съм следващият. Отчаяно се опитах да си измисля маскировка, но единственото нещо, което ми дойде наум, беше Глийп… Така че го пробвах.
— Дракон! — извика Брокхърст, когато моя милост се появи пред погледите им.
— Глийп! — рекох аз и панически завъртях очи.
— Е, това вече е прекалено — начумери се Исстван. — Искам да видя с кого си имам работа.
Махна разсеяно с ръка и маските ни изчезнаха… Всички до последната. Аз си бях аз, Куигли беше Куигли, Танда бе Танда, имповете бяха импове и деволът беше стопроцентов девол. Аахз, разбира се, си беше Аахз от Перв. Очевидно бе провъзгласен мораториум върху маскарада… С мнозинство от един… Исстван.
Понесох се надолу, за да се присъединя към другите, ала на фона на онова, което ставаше, моето излизане върху сцената бе напълно игнорирано.
— Тананда! — ентусиазирано викна магьосникът — Така, така. Ей туй се казва повторен съюз, нали?
— Лай по луната, Исстван! — предизвикателно се озъби зеленокосата девойка.
Куигли оглеждаше поред всички останали с такава скорост, та си помислих, че главата му ще се откачи.
— Не разбирам! — проплака жално той.
— Мълчи бре, Куигли — изръмжа Аахз. — Ще ти обясним по-късно.
— При положение че има „по-късно“ — подигра се Фръмпъл.
Бях склонен да се съглася с търговеца. В атмосферата на помещението вече нямаше и подобие от дружелюбност. С това бе свършено. Бяхме загубили. Без никакви изключения бяхме разкрити и пленени, а противникът бе силен както винаги. Каквото и оръжие да беше използвал Аахз, то очевидно не бе сработило.
— Е, опасявам се, че всички хубави неща трябва да приключат — въздъхна Исстван, след като пресуши своето юзче. — Сега се боя, че ми се налага да се избавя от вас.
Звучеше наистина опечалено, но някак си не успях да изпитам никаква симпатия към тежкото му положение.