Още един прекрасен мит

Възцари се неловка тишина. По някое време домакинът се обади:

— Да простя на цял квартет в замяна на отмъщението срещу един девол? Това не ми прилича много на сделка.

— Мисля, че пропускаш нещо, Исстван — предупреди го Аахз.

— И кое е то?

— Ти си загубил способностите си. Което означава, че ние сме четирима против вас тримата.

— Я си погледни състава — подигра се Брокхърст. — Една девойка, един полуобучен чирак, един неработоспособен ловец на демони и един перверт.

— Неработоспособен? — извиси глас Куигли, а устните му се разтрепераха.

— Куигли, спокойно… и ти, Танда! — заповяда Аахз. — Брокхърст, вие тримката също нямате с какво да се фукате. Двамина импове, които са лишени от магическите си способности, плюс брадясал тлъст луд.

Изненадващо, но това сякаш възкреси настроението на Исстван. На съдружниците му не им беше до смях.

— Слушай, Аахз — начена Хигинс, — ако искаш сбиване…

— Господа, вие съвършено не сте ме разбрали — каза умиротворяващо первектът. — Аз се опитвам да избягна кютека. Аз чисто и просто се мъча да ви изтъкна, че стигне ли се до битка, ще си изпатите лошо.

— Не непременно — настръхна Брокхърст.

— Неизбежно — настоя Аахз. — Вижте какво, ако се сбием и ние спечелим, вие естествено губите. От друга страна, ако се сбием и ние претърпим поражение, вие пак губите.

Исстван и имповете се спогледаха с явна тревога.

— Е, как го измисли баш така? — кисело запита Хигинс.

— Много просто! — рече самодоволно люспестият. — При положение че ни убиете, ще се лишите от единствения начин за измъкване от това измерение. Ще заседнете во веки веков на Буна. По моите сметки туй си е чиста загуба.

— Тук сме в съгласие — промърмори Брокхърст.

— О, я престанете да се дърляте! — прекъсна ги с подсмиване Исстван. — Както винаги, Аахз е прав. Той може да е загубил някоя и друга битка — било магическа или пък физическа, — но никога не съм чувал някой да го е надспорил.

— Значи е уговорено? — просия Аахз.

— Уговорено е! — твърдо каза домакинът. — Като че ли имахме някакъв избор.

Те церемонно си стиснаха ръцете.

Забелязах, че имповете си прошепнаха нещо и хвърлиха мрачни погледи към нас. Зачудих се дали такова съглашение с Исстван е обвързващо за тях. Зачудих се дали едно ръкостискане е въобще законно обвързващо в подобно положение. Ала най-вече се зачудих какво ли има този път первектът в ръкава си.

— Е, колега? — попита Исстван. — Къде е тая клауза за измъкването, която ни обеща?

— Ей тук! — ето че Аахз извади познат шарен предмет изпод ризата си и го подхвърли на ханджията.

— И-скачач! — викна възрадван той. — Не съм виждал такива, откакто…

— Какво е това? — побърза да го прекъсне Хигинс.

Брадатият магьосник свъси вежди към него. После възкликна с неохота:

— Това е нашият билет от Буна.

— Как работи? — кимна подозрително Брокхърст.

— Доверете ми се, господа — отвратеното изражение на Исстван опровергаваше дружелюбието на думите му. — Работи.

Той пак се обърна към Аахз.

— Импове! — измърмори си под нос.

— Ти си ги наел — отбеляза моят наставник без никаква симпатия.

— Така е. Добре, какво е онова дяволско отмъщение, което си замислил за Фръмпъл?

— Много лесно — усмихна се Аахз. — Използвай И-скачача и го върни на Дева.

— Защо на Дева? Поясни се, колега.

— Тъй като са го изгонили оттам — реагира Хигинс, най-сетне прозрял.

— … а деволите нямат равни в наказването на онези, които нарушават законите им — довърши Брокхърст със злобна усмивка.

— Ама защо са прогонили Фръмпъл от родното му измерение? — прошепна ми Танда.

— Не знам — признах откровено. — Може би е погасил заем или нещо подобно.

— Не вярвам — изсумтя тя. — Искам да кажа, че той е девол.

— Аахз — усмихна се Исстван, оглеждайки пъстрия И-скачач, — винаги съм се възхищавал на твоето чувство за хумор. То е по-гадно и от моето.

— Какво очакваш от един перверт? — изпръхтя Брокхърст.

— Затваряй си устата бе, имп — озъбих се аз.

Беше започнал да ми лази по нервите.

— Тогава всичко е наред! — изкиска се Исстван и плесна ликуващо с ръце. — Хигинс! Брокхърст! Я се съберете насам около Фръмпъл. Заминаваме за Дева.

— Сега ли? — стресна се Хигинс.

— И… както не сме си уредили нещата тук? — добави съгражданинът му, като пак ни метна навъсен поглед.

— О, няма да се бавим — увери ги ханджията. — На тази Буна няма нищо, за което по-късно да не можем да се върнем и да го вземем.

— Вярно — призна Брокхърст, зяпайки ме умислено.