— Ъ-ъ-ъ… Исстван?
Беше Куигли.
— На мен ли говорите? — попита с подигравателна формалност Исстван.
— Да — ловецът изглеждаше притеснен. — Трябва ли да разбирам, че всички вие се каните да отпътувате на някакво място, което е изцяло населено с деволи?
— Това е така — кимна другият.
— Мога ли… тоест… бихте ли възразили да ви придружа?
— Какво? — възкликнах аз, наистина поразен. — Защо?
— Ами… — колебливо рече Куигли — ако днес съм научил нещо, то е, че де факто знам много малко за демоните.
— Правилно! — промърмори Аахз.
— Не съм решил дали да продължа или не избраната от мен професия — обясни Куигли, — но във всеки случай ми се вижда належащо да узная повече за тези чудовища. А може ли да има по-добро място за подобно проучване, отколкото е една страна, изцяло населена с демони?
Брокхърст се обърна умоляващо към Исстван:
— Защо ни трябва да се обременяваме точно с такъв ловец, да му се не види?
— Може би ще успеем да го научим на някои неща за демоните — предположи Хигинс с извънредно невинен глас, като тайничко смушка партньора си в ребрата.
— А, какво? Хм… Знаеш ли, че си прав, боецо! — колегата му внезапно се усмихна отново.
— Хубаво! — възкликна домакинът. — Ще си направим истинска забава.
— В такъв случай — измърка Танда — няма да имате нищо против, ако и аз се помъкна с вас, нали?
— Ка-ак? — възкликна Брокхърст.
— Защо? — възпротиви се Хигинс.
— За да ви съдействам, разбира се — ухили се тя. — Искам да съм там, когато преподавате на Куигли за демоните. Току-виж аз съм му помогнала да се обучи.
— Чудесно, чудесно — просия Исстван, отхвърляйки възраженията на имповете. — Колкото повече, толкова по-весело. Аахз? Скийв? Ще се присъедините ли към нас?
— Този път не, благодаря — отвърна люспестият, преди да успея да си отворя устата. — Двамата с момчето имаме да вършим няколко неща, които не търпят отлагане.
— Какви например? — попитах аз.
— Мълчи, младок — просъска первектът, а сетне пак се усмихна към групата. — Вие заминавайте всички, на добър час. Когато се върнете, ние ще сме тук.
— Ще го очакваме с нетърпение — обеща мрачно Брокхърст.
— Чао, Аахз, Скийв! — помаха с десница Тананда. — Следващия път ще ви потърся.
— Но, Танда… — започнах объркан.
— Не се коси, момко — увери ме Куигли. — Аз ще се постарая нищо да не й се случи.
Зад гърба му девойката ми намигна неприлично.
— Хей, Аахз! — изкудкудяка Исстван. — Твоята компания наистина ме радва. Трябва по-често да работим заедно.
Той нагласи означенията върху И-скачача и се накани да го задейства.
— Сбогом, Исстван — подсмихва се демонът от Перв, после махна с ръка. — Спомняй си за мен!
Във въздуха прошумоля и те изчезнаха. Всички до един.
— Аахз! — разтревожено подех аз. — Видя ли как ни гледаха тези импове?
— Ммм? Ох, да, момче. Казах ти, че те са злобни, малки твари.
— Но какво ще правим, когато се върнат?
— Не се безпокой за това, скъпи друже.
— Не се безпокой за това! — изпищях аз. — Ще трябва да…
— … защото те няма да се върнат — допълни моят наставник.
Последните думи ме спряха.
— Ама… когато си свършат работата на Дева…
— Точно там е майтапът, момче — ухили ми се Аахз. — Те не отиват на Дева.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА:
Жената, както всяка добра музикална пиеса, трябва да има солиден завършек.
— Не отиват ли на Дева?
Беше ми трудно да се справя с тази идея.
— Точно така, момче — каза Аахз и си наля още вино.
— Но Исстван сам нагласи И-скачача.
— Да! — доволно се изпъчи демонът. — Обаче снощи аз не дрямах и подготвих нещо за такъв вариант. Смених маркировките на циферблатите.
— Тогава къде са отишли?
— Де да знам! — той сви рамене и яко сръбна от виното. — Все пак бас държа, че ще им трябва доста време, за да открият пътя обратно. Върху един И-скачач има сума ти означения.
— Но какво ще стане с Тананда и Куигли?
— Тя може да се погрижи за ловеца — увери ме Аахз. — Освен това Танда може да ги измъкне оттам винаги когато пожелае.
— Сигурен ли си?
— Разбира се. Ама най-вероятно тя първо ще се посмее, като скита известно време с тях. Не мога да кажа, че я упреквам. О, самият аз бих искал да видя как Куигли ще се оправи с някои измерения.
И той отново отпи юнашки.
— Ау, Аахз! — извиках с внезапно прозрение. — Виното!
— К’во му е? Ох, не се безпокой, момче — усмихна се демонът. — Аз вече съм загубил способностите си. Сещаш ли се? Освен туй нали не мислиш, че ще сложа отрова в собственото си питие?