— Нима си сипал нещо във виното?
— Аха. Това беше секретното ми оръжие. Ти, предполагам, не си повярвал на всички тия глупости за Фръмпъл?
— Ех… разбира се, че не — отговорих обидено аз.
Всъщност, макар и да знаех, че деволът Фръмпъл не го е направил, напълно му бях изгубил дирята кой в действителност какво беше сторил и на кого.
— Вземи, момче — Аахз ми подаде своето юзче и надигна каната. — Пийни и ти. Днес следобед се справи много добре.
Аз поех съдинката, но някак си не можах да се реша и да отпия. Един въпрос ми се въртеше на езика:
— Между другото какво пусна във виното?
— Кодошлийски прах — отговори люспестият. — Доколкото мога да преценя, това е същото нещо, което Гаркин е използвал за мене. Можеш да го сложиш в напитка, да поръсиш с него храната или да го изгориш и да накараш твоята жертва да вдъхне пушека.
Изведнъж ми проблесна — спомних си как котлето бълваше дим, докато Аахз се материализираше.
— И как действа той?
— Не си ли забелязал бе, момче? — наклони глава към мен первектът. — Отнема ти магическите способности.
— За постоянно ли?
— Естествено, че не! — присмя ми се Аахз. — Само за някакъв си век.
— Каква е противоотровата?
— Противоотрова няма… или поне не можах да накарам собственика на щанда да признае, че има. Може би когато станеш по-добър в магията, ще се върнем на Дева и ще измъкнем секрета от него.
Няколко минути мислих. Туй като че отговаряше на всичките ми въпроси… с изключение на един.
— Слушай… ъ-ъ, Аахз?
— Да, момче?
— Какво ще правим сега?
— С кое? — осведоми се демонът.
— Питам те какво ще правим изобщо? Откакто сме се запознали, през цялото време се подготвяхме за борба срещу Исстван. Е, тая привърши. Оттук нататък как ще действаме?
— Това, с което ти, чирако, ще се заемеш — остро каза Аахз, — е да посветиш усилията си на твоята магия. Все още имаме да извървим много път, преди дори да се доближиш до статута на майстор. А що се отнася до мен… ех, предполагам, че по-голямата част от времето ми ще отиде да те уча.
И той изля още малко вино в гърлото си.
— Всъщност ние сме в доста прилична форма — заяви. — Чрез любезното съдействие на Фръмпъл разполагаме с един магически кристал… и (ако претърсим багажа му) с онзи скапан меч.
— Плюс един нефункциониращ огнен пръстен — подсказах на свой ред.
— Ъ-ъ-ъ… — запъна се люспестият. — На практика аз… уф… хубаво де, дадох пръстена на Танда.
— Даде? — кимнах с недоумение. — Ти си дал нещо?
Той сви рамене.
— Аз съм мека Мария. Питай когото щеш.
— Хм… А-хм…
— Освен това имаме и боен еднорог, в случай че ни се прииска да отидем някъде — разбърза се Аахз, — пък и този твой глупав дракон.
— Глийп не е глупав! — отвърнах разгорещен.
— Добре, добре — поправи се первектът, — този твой интелигентен хубав дракон.
— Така звучи по-нежно за ухото.
— Макар че да пукна, не знам защо ни трябва да отиваме където и да било — отбеляза Аахз, като се озърна наоколо. — Тая сграда ми изглежда достатъчно солидна. Ти ще разполагаш тук с няколко нелоши силови линии, за да си играеш, и ако познавам Исстван, зимникът ще е богато зареден с вино. Можехме да се справим много по-зле с базата за действие.
Дойде ми наум още един въпрос.
— Слушай, приятелю?
— Да, момче?
— Преди десетина минути ти каза, че би ти се искало да видиш Куигли, когато посети други измерения… и комай имаш слабост към Танда…
— Да? — изръмжа Аахз. — И какво?
— Тогава защо не тръгна с тях? Нямаше причина да засядаш на Буна.
— Исстван е откачен — рязко заяви моят наставник, — а и не харесвам импове. Да не мислиш, че ще ми е приятно те да са ми спътници?
— Но ти спомена, че Танда умее и сама да се придвижва между отделните светове. Ти и тя не бихте ли могли…
— Аха, ясно — прекъсна ме Аахз. — Искаш да го кажа? Останах тук заради теб.
— Защо?
— Защото ти все още не си дорасъл до пътуване из измеренията. Не и докато…
— Имах предвид, защо въобще оставаш с мене?
— Защо-о? Понеже си ми чирак! Ей затова.
Демонът изглеждаше наистина ядосан:
— Не помниш ли, че сключихме сделка? Ти ми помагаш срещу Исстван, аз пък те уча на магически номера. Е, хубаво, ти изпълни твоята част и сега е мой ред да довърша своята. Ще те обучавам на магия, докато тя те убие… или мен, което е по-вероятно!
— Да, Аахз! — съгласих се бързо-бързо.
— Освен това — измърмори той, като си наля ново, друго питие — аз те харесвам.
— Какво рече? Нещо не те чух добре.
— Тогава внимавай! — кресна первектът. — Казах да си изпиеш виното и да дадеш малко на този твой тъп дракон. Ще ти позволя една… я да видя как беше, една… нощ за отпразнуване. Сетне утре рано и по светло започваме да работим здравата.