Выбрать главу

След като постави въпроса по този начин… Искам да кажа, че когато за миг побесня и започна да крещи, съвсем ми заприлича на Гаркин. Това придаде достоверност на претенциите му за приятелство с бившия ми учител. Поех протегнатата десница и внимателно я раздрусах.

— Аз съм… Наричам се Скийв.

Хватът му бе студен, но здрав. Всъщност толкова здрав, че се оказа невъзможно да издърпам ръката си тъй бързо, колкото ми се щеше.

— Драго ми й да се запознаем, момче. Аз пък съм Аахз.

— Оз?

— Нищо общо.

— Общо с какво?2 — запитах, ала той отново се бе върнал към огледа на стаята.

— Е, тук определено няма кое да предизвика алчността на съществата от неговия род. Ранно примитивно, дълготрайно, но не е нещо, дето много да се търси.

— На нас ни допадаше — рекох твърде напушено. Сега, когато уплахът ми вече бе отминал, насмешката в гласа му не ми хареса. Колибата не беше кой знае какво и аз не се възторгвах прекалено от нея, обаче не понасях критикарството му.

— Не се люти, момче — спокойно каза Аахз. — Просто търся мотив.

— Мотив ли?

— Причина някой да очушка стария Гаркин. Не си падам особено по отмъщенията, но ми беше другар по пиячка и затова любопитството ми е възбудено.

Той прекъсна огледа на стаята, за да се обърне към мен:

— Ами ти, Скийв? Сещаш ли се нещо? Да е съблазнил някакви пищни доячки или да е изментил някои фермери? Разбираш ли, ти също си заинтересован. Може да се окажеш следващата мишена.

— Нали тоя, който го направи, е мъртъв — аз посочих обгорялата купчина на пода. — Това не приключва ли историята?

— Събуди се бе, момче. Не видя ли златния плащ? Тук е замесен професионален убиец. Някой го е наел и този някой би могъл да наеме и друг.

По гърба ми полазиха студени тръпки. Наистина не ге бях сетил за подобен развой на събитията. Започнах да ровичкам из паметта си за някакъв ключ.

— Ами-и… той спомена, че го е пратил Исстван.

— Що е туй „Исстван“?

— Че не… чакай малко, Аахз. Ти какво искаше да кажеш с това, че съм можел да бъда следващата мишена?

— Хитро, а? — гостът беше вдигнал въпросния златен плащ. — Подплатен и напълно обратим. Винаги съм се чудил как тъй никой не ги забелязва, докато не бъдат готови да нападнат.

— Аахз…

— Мммм? О, не съм искал да те плаша. Само че ако някой тип е обявил ловния сезон за магьосници и по-специално за Гаркин, ти би могъл да имаш известни… Хоп-па-а, туй пък какво е?

— Кое по-точно? — запитах, опитвайки се да зърна онова, което бе намерил.

— Ето — кимна той и повдигна високо плячката си. — Май аз не съм единственият демон наоколо.

Беше глава, очевидно принадлежаща на убиеца. Бе лошо обгоряла и на няколко места се провиждаше костта. Натуралното ми отвращение от гледката се усложняваше от някои очебийни черти. Брадичката и ушите на главата бяха естествено заострени, а от челото й стърчаха два къси, тъпи рога.

— Дявол! — възкликнах ужасен аз.

— Какво? О, девол. Не, този не е от Дева, този е от Импер. Имп. Гаркин на нищо ли не те е научил?

— Хайде сега пак — въздъхнах, но Аахз намръщено изследваше находката.

— Въпросът е кой може да е толкоз тъп, че да наеме като убиец някой имп. Единственият, за когото се сещам, е Исстван, обаче това е невъзможно.

— Но тъкмо той го е сторил. Не помниш ли? Обясних ти…

— Мисля, че рече „Исстван“.

— Точно така! Чакай малко. Как го каза?

— Казах Исстван. Не схващаш ли разликата?

— Не — признах.

— Хммм… сигурно е прекалено фина, за да я улови човешко ухо. Както и да е, няма значение. Впрочем това променя всичко. Ако Исстван се е захванал за старите си номера, не ни остава никакво време за губене. Ей! Я почакай секунда. Какво виждаме тук?

— Арбалет — отбелязах.

— С топлочувствителни бронепробиващи стрели? Нима е нормално за тоя свят?

— Топлочувствителни…

— Няма нищо, момче. Не мисля, че е тъй. Е, това вече решава въпроса. По-добре бързо да проверя тази работа.

Той закрачи към пентаграмата. Изведнъж разбрах, че се кани да замине.

— Хей! Чакай мъничко! Какво става?

— Ще отнеме много време да ти обясня, момче. Може би някой друг път пак ще се срещнем.

— Но ти подхвърли, че аз мога да се окажа мишена!

— Аха, така се очертава. Виж к’во, плюй си на петите и навярно няма да те открият, преди всичко да е свършило.

Главата ми се завъртя. Събитията се случваха прекалено бързо, за да ги обмисля добре. Все още не знаех кой или какво е този демон и дали би следвало да му се доверявам, ала едно ми беше ясно. Там, където очевидно бях извън всяка класация, той бе най-близкото нещо до съюзник.

вернуться

2

Аахз е доста добре запознат със земната литература и история, докато Скийв няма и понятие от тях. Тук става дума за фантастичната страна Оз, в която се развива действието на редица романи от американския писател Л. Ф. Баум, сред които най-известен е „Магьосникът от Оз“. — Б.пр.