След като постави въпроса по този начин… Искам да кажа, че когато за миг побесня и започна да крещи, съвсем ми заприлича на Гаркин. Това придаде достоверност на претенциите му за приятелство с бившия ми учител. Поех протегнатата десница и внимателно я раздрусах.
— Аз съм… Наричам се Скийв.
Хватът му бе студен, но здрав. Всъщност толкова здрав, че се оказа невъзможно да издърпам ръката си тъй бързо, колкото ми се щеше.
— Драго ми й да се запознаем, момче. Аз пък съм Аахз.
— Оз?
— Нищо общо.
— Общо с какво?2 — запитах, ала той отново се бе върнал към огледа на стаята.
— Е, тук определено няма кое да предизвика алчността на съществата от неговия род. Ранно примитивно, дълготрайно, но не е нещо, дето много да се търси.
— На нас ни допадаше — рекох твърде напушено. Сега, когато уплахът ми вече бе отминал, насмешката в гласа му не ми хареса. Колибата не беше кой знае какво и аз не се възторгвах прекалено от нея, обаче не понасях критикарството му.
— Не се люти, момче — спокойно каза Аахз. — Просто търся мотив.
— Мотив ли?
— Причина някой да очушка стария Гаркин. Не си падам особено по отмъщенията, но ми беше другар по пиячка и затова любопитството ми е възбудено.
Той прекъсна огледа на стаята, за да се обърне към мен:
— Ами ти, Скийв? Сещаш ли се нещо? Да е съблазнил някакви пищни доячки или да е изментил някои фермери? Разбираш ли, ти също си заинтересован. Може да се окажеш следващата мишена.
— Нали тоя, който го направи, е мъртъв — аз посочих обгорялата купчина на пода. — Това не приключва ли историята?
— Събуди се бе, момче. Не видя ли златния плащ? Тук е замесен професионален убиец. Някой го е наел и този някой би могъл да наеме и друг.
По гърба ми полазиха студени тръпки. Наистина не ге бях сетил за подобен развой на събитията. Започнах да ровичкам из паметта си за някакъв ключ.
— Ами-и… той спомена, че го е пратил Исстван.
— Що е туй „Исстван“?
— Че не… чакай малко, Аахз. Ти какво искаше да кажеш с това, че съм можел да бъда следващата мишена?
— Хитро, а? — гостът беше вдигнал въпросния златен плащ. — Подплатен и напълно обратим. Винаги съм се чудил как тъй никой не ги забелязва, докато не бъдат готови да нападнат.
— Аахз…
— Мммм? О, не съм искал да те плаша. Само че ако някой тип е обявил ловния сезон за магьосници и по-специално за Гаркин, ти би могъл да имаш известни… Хоп-па-а, туй пък какво е?
— Кое по-точно? — запитах, опитвайки се да зърна онова, което бе намерил.
— Ето — кимна той и повдигна високо плячката си. — Май аз не съм единственият демон наоколо.
Беше глава, очевидно принадлежаща на убиеца. Бе лошо обгоряла и на няколко места се провиждаше костта. Натуралното ми отвращение от гледката се усложняваше от някои очебийни черти. Брадичката и ушите на главата бяха естествено заострени, а от челото й стърчаха два къси, тъпи рога.
— Дявол! — възкликнах ужасен аз.
— Какво? О, девол. Не, този не е от Дева, този е от Импер. Имп. Гаркин на нищо ли не те е научил?
— Хайде сега пак — въздъхнах, но Аахз намръщено изследваше находката.
— Въпросът е кой може да е толкоз тъп, че да наеме като убиец някой имп. Единственият, за когото се сещам, е Исстван, обаче това е невъзможно.
— Но тъкмо той го е сторил. Не помниш ли? Обясних ти…
— Мисля, че рече „Исстван“.
— Точно така! Чакай малко. Как го каза?
— Казах Исстван. Не схващаш ли разликата?
— Не — признах.
— Хммм… сигурно е прекалено фина, за да я улови човешко ухо. Както и да е, няма значение. Впрочем това променя всичко. Ако Исстван се е захванал за старите си номера, не ни остава никакво време за губене. Ей! Я почакай секунда. Какво виждаме тук?
— Арбалет — отбелязах.
— С топлочувствителни бронепробиващи стрели? Нима е нормално за тоя свят?
— Топлочувствителни…
— Няма нищо, момче. Не мисля, че е тъй. Е, това вече решава въпроса. По-добре бързо да проверя тази работа.
Той закрачи към пентаграмата. Изведнъж разбрах, че се кани да замине.
— Хей! Чакай мъничко! Какво става?
— Ще отнеме много време да ти обясня, момче. Може би някой друг път пак ще се срещнем.
— Но ти подхвърли, че аз мога да се окажа мишена!
— Аха, така се очертава. Виж к’во, плюй си на петите и навярно няма да те открият, преди всичко да е свършило.
Главата ми се завъртя. Събитията се случваха прекалено бързо, за да ги обмисля добре. Все още не знаех кой или какво е този демон и дали би следвало да му се доверявам, ала едно ми беше ясно. Там, където очевидно бях извън всяка класация, той бе най-близкото нещо до съюзник.
2
Аахз е доста добре запознат със земната литература и история, докато Скийв няма и понятие от тях. Тук става дума за фантастичната страна Оз, в която се развива действието на редица романи от американския писател Л. Ф. Баум, сред които най-известен е „Магьосникът от Оз“. — Б.пр.