— Не искаш ли да ми помогнеш?
— Нямам време. Трябва да тръгвам.
— Не мога ли да дойда с тебе? А, Аахз?
— Само ще ми се пречкаш, дори току-виж ме убили заради твоя милост.
— Но без теб ще убият мен!
Бях отчаян, обаче люспестият не се впечатли.
— Едва ли. Чуй, младок. Наистина трябва да вървя, но просто за да разбереш, че мисля… че ще оцелееш, ще ти покажа един малък номер, който можеш да използваш някой път. Виждаш ли всичките тия говна, дето Гаркин ги е впрегнал, та да ме прекара през бариерата? Е, от тях няма нужда. Гледай внимателно и ще ти демонстрирам как го правим, когато нашите чираци не ни зяпат.
Исках да изкрещя, да го накарам да спре и да ме изслуша, но той вече бе започнал. Разпери ръце на височината на раменете, пое дълбоко въздух и плесна с длани.
Нищо не се случи.
ГЛАВА ТРЕТА:
Единственото, на което човек може да разчита повече, отколкото на магията, са неговите приятели.
Аахз се намръщи и повтори жеста — този път малко по-бързо.
Сцената си остана все същата.
Аз реших, че нещо не е наред.
— Нещо да не е наред? — попитах вежливо.
— Можеш да се обзаложиш, че не върви съвсем по мед и масло — озъби ми се Аахз. — Не действа.
— Сигурен ли си, че го вършиш правилно?
— Да, сигурен съм, че го върша правилно, точно както през последните петдесет пъти, когато го изпълнявах!
Тонът му взе да ми изглежда раздразнителен.
— Би ли могъл…
— Слушай, момче. Ако знаех какво куца, вече да съм го оправил. Сега просто си затвори устата и ме остави да помисля.
Смъкна се, седна с кръстосани крака в центъра на пентаграмата и започна да драска някакви чудновати криволици по пода, като си мърмореше мрачно под нос. Не бях наясно дали опитва някоя алтернативна магия, или само разсъждава усилено, но реших, че няма да е разумно да го питам. Вместо това използвах времето, за да организирам собствените си разбъркани мисли.
Все така не бях убеден дали демонът представлява заплаха за мен, или е единственото ми възможно спасение от още по-голяма заплаха. Искам да кажа, вече бях разбрал, че туй за изтръгването на сърцето е майтап, само че то си беше от ония работи, дето човек трябва да ги знае с пълна увереност. На сто процента. Едно обаче бях научил със сигурност — в тази история с магиите се крие нещо повече от местенето на перца из въздуха.
— Това ще да е!
Аахз пак бе скочил на крака и се взираше в тялото на Гаркин.
— Тая недомаслена уомбатска3 издънка!
— Какво имаш предвид? — запитах аз и мигом ми се прищя да не го бях правил. Мисловният образ, който се втурна в ума ми, беше толкова ужасяващ, че бях съвсем сигурен: не желая никакви подробности. Но гостът явно нямаше намерение да си губи времето, като ми отвръща.
— Е, това си е доста гадна шега. Не съм в състояние да добавя нищо друго.
— Ъ-ъ… За какво говориш, Аахз?
— Говоря за майстор Гаркин! Той ми е погодил този номер. Ако предполагах, че може да стигне чак дотам, щях да го превърна в козлориба, когато имах подобна възможност.
— Слушай, аз все още не…
Млъкнах. Беше прекъснал разпалената си реч и се бе вторачил в мен. Инстинктивно се свих, преди да осъзная, че тая озъбена гримаса е всъщност усмивката му. Повече ми харесваше, докато беснееше.
— Съжалявам, Скийв — измърка той. — Струва ми се, че не съм бил много ясен.
От миг на миг ставах все по-неспокоен. Не бях навикнал хората (а още по-малко демоните) да се държат учтиво с моя милост.
— Ъ-ъ… Всичко е наред. Просто се чудех…
— Виж какво, положението е следното. Гаркин и аз бяхме… от някое време си правехме леки шеги един с друг. Историята започна от онова наше запиване, когато той ми натресе цялата сметка. Е, при следващото му призоваване го прекарах над планинско езеро и му се наложи да изпълнява демонската си роля до под мишниците във вода. Майсторът пък си го върна, като… добре де, няма да те отегчавам с подробностите, ала постепенно ни стана навик взаимно да се поставяме в неудобни или неловки положения. Доста хлапашко, но съвсем безобидно. Само че този път… — очите на Аахз взеха да се свиват, — този път дъртият му жаболюбец отиде прекалено… Искам да кажа, изглежда, мъничко се е поразгащил. Не си ли съгласен?
И пак ми показа с усмивка острите си зъби. Страшно ми се щеше да се съглася с него, обаче нямах и най-мъглявата представа за какво приказва.
— Още не си ми обяснил кое точно не е наред.
— Не е наред това, че тоя вонящ лайнопродавец ми е отнел способностите! — ревна той, напълно загубил самообладание. — Блокиран съм. Не мога да извъртя дори едно фламбе, докато Гаркин не махне тъпата си майтапчийска магия, а той не може да го направи, понеже е мъртъв! Сега разбра ли ме, лапнишаран такъв?
3
Уомбат или тасманийски дявол — двуутробен хищник, голямо грозилище с крайно заплашителна муцуна, живеещо на остров Тасмания. — Б.пр.