Лейди Табард огледа масата без да става от мястото си.
— Трябва да протестирам. Това е безобразна гощавка за хора от сой, да, подигравка, наистина.
— Но при тези обстоятелства е същинско пиршество — намеси се Елинор. — Благодарим ви, мисис Форсайт. Ще ви извикаме, ако се нуждаем от нещо.
Мисис Форсайт направи реверанс на Мадлин, понаведе се към лейди Табард без да прави реверанс, и, докато биеше отбой през вратата, хвърли съчувствен поглед към Тамзин.
Лейди Табард се надигна от креслото. Двете братовчедки се спогледаха усмихнато, докато матроната се опитваше да реши къде е началото на кръглата маса. Най-накрая дамата се настани възможно най-близо до супника.
Тамзин седна отляво на мащехата си, което изненада Мадлин. Тя мислеше, че момичето ще избере най-отдалеченото от лейди Табард място. Но може би беше по-добре, че избягва визуалния контакт. Мадлин навреме се сети да издърпа стола на Елинор и седна далеч от огъня.
— Мистър Форсайт ни разправи, че основното развлечение на приема ще е голяма игра на пикет.
— Не ви е излъгал, лейди Елинор. Само с покана, десет хиляди като залог. Само за избраници. Ох, каква чест, че и ние сме сред тях. Това се казва чест. От която ще се възползваме, а, Тамзин? — Лейди Табард потупа завареницата си по ръката, но това беше по-скоро предупреждение, отколкото жест на привързаност. — Не извадихме късмет с компаньонките, но те не бяха от добър род като вашия, лейди Елинор.
— Щастливка съм. — Елинор удостои Мадлин с многозначителен поглед. — Много малко компаньонки биха останали с мен, докато прекосявах Европа, а Наполеоновата армия вървеше зад гърба ми, спях в страноприемници, изобилстващи от бълхи, пиех солена вода и насмалко не умрях от треска в Италия.
Мадлин гледаше със страхопочитание как Елинор се отваря като цвете под слънчевите лъчи за нуждите на светския разговор.
— Да — продължи Елинор — херцогиня Магнус се има за щастливка, защото си има такава великолепна компаньонка.
По-късно тази вечер Мадлин откри колко убедителна е била братовчедка й.
— Какво искаш да кажеш с това, че лейди Табард те е наела за компаньонка на Тамзин? — В повишения тон на Елинор се долавяше истинска паника.
— Шшт. — Мадлин се огледа в тесния коридор и тихо прошепна: — Ти си я убедила в качествата ми. Нали й каза, че върша чудеса с гребена и четката.
— Та ти си изгори челото единствения път, когато пробва да използваш машата! — шепотът на Елинор стана неистов.
— Каза, че знам всичко за модата.
— Ти и представа си нямаш от стил. Зависиш изцяло от добрите ми съвети.
— Аз го знам. Тя — не.
— Те си имат камериерка.
— Но лейди Табард не желае да я дели, не и когато може да наеме компаньонка от важно семейство, не и когато братовчедката на херцогиня Магнус може да бъде изцяло на разположение на дъщеря й. — Мадлин се ухили на шокираната физиономия на Елинор. — Представи си колко ще впечатли приятелките си.
— Просто няма начин да успееш! — предвеща Елинор.
— Трябва да издържа само ден-два, докато татко не изникне. Трябва да върна папа преди той да пропилее… всичко. — Виж, това Елинор щеше да го разбере. Мадлин я поведе надолу по стълбището. — Щом няма мърдане, ти се справяш блестящо със светските задължения. Снощи наблюдавах поведението ти, след като те обявих за херцогиня и си дадох сметка, че може би съм ти направила лоша услуга, като те принуждавах винаги да стоиш в сянката ми.
— Не си ме принуждавала, аз сама го предпочетох. — Елинор се отскубна от хватката й.
Но Мадлин не знаеше милост:
— Този обрат на събитията не е нищо друго освен съдба. Ще бъда компаньонка на Тамзин. Прочетох истинската история на това момиче между редовете на неизменната дързост и невероятната грубост на лейди Табард.
— Горкичката — промърмори Елинор.
— Да. Тамзин е красива, от добро потекло — изглежда истинската й майка е била от йоркширското разклонение на рода Гревил — върви в комплект с впечатляваща зестра и подпира стените на всички балове. Въобще не се престарава щом стане въпрос да събуди мъжкия интерес.
Елинор лесно се размекваше:
— Разбира се, че не. Клетото дете! Ако привлече нечие мъжко внимание, нещастникът ще си има вземане-даване с лейди Табард.
— Точно така. Бащата на лейди Табард е бил търговец.
— Това не е извинение.
Братовчедките излязоха в сутрешната мъгла. Екипажът на Магнус ги чакаше: лакеите бяха по местата си, кочияшите обуздаваха неспокойните коне, а Дики слезе от капрата и ги посрещна с намусена физиономия.