Как ли не се беше опитвала да забрави — но напразно.
— Това беше отдавна — отговорът на Гейбриъл беше за лейди Табард.
— Лорд Журден не се ли опита да избяга на Континента без да плати? — попита Тамзин.
— Да, ако паметта не ми изневерява. — Гейбриъл седна и оправи ръба на панталоните си.
— Прекрасно знаете, че паметта ви е вярна — намеси се Ръмбилоу. — Вие собственоръчно сте го спрели на доковете, ограбили сте го до шушка и сте го пратили да си живее живота.
— Живот на мизерстващ длъжник — вметна Мадлин.
Гейбриъл сведе глава и я погледна косо.
— Мис Де Лейси, не си давате сметка какво приказвате.
Пронизителният глас на лейди Табард се извиси до фалцет.
— На онзи джентълмен и това му е малко, факт е, че той беше порочен човек, който не би се спрял пред убийство, за да постигне целите си.
Тамзин се ококори при тона на майка си и резките й думи.
Мадлин не знаеше откъде лейди Табард е толкова уверена в подлостта на Журден, но знаеше, че няма смисъл да спори.
— Да, милейди — отвърна тя и покорно сведе поглед към сключените си пръсти. По същото време преди четири години Гейбриъл бе опитал да й каже, че е подбрал мишената си добре, че лорд Журден е брутален негодник. Версията му не я интересуваше — тя виждаше единствено коравосърдечното предателство на Гейбриъл, доказателството, че той е комарджия като баща й. Не смееше да допусне мисълта, че може и да е сгрешила.
Лейди Табард си пое дълбоко дъх, което разтърси обилната й гръд, и придаде на разговора по-фриволна нотка:
— Ала в аналите на комарджийската история ще остане само подвигът на лорд Кемпиън.
— Спечелих всичко — призна Гейбриъл — но загубих невестата си. Тя ме отхвърли и напусна Англия преди да си я върна.
— И това чух, разбира се, но съпругът ми, графът, намери само хазартната част за интересна. — Лейди Табард се приведе напред и в очите й проблесна любопитство. — И тя защо ви отхвърли?
— Тя беше противник на хазарта и прие като лична обида факта, че дръзнах да си спечеля състояние без нейната благословия.
— Глупаво момиче. Да не е смятала да ви контролира?
— Колкото и странно да звучи, тя можеше да ме контролира. Както и аз — нея. Две силни воли, вкопчени една в друга. Вероятно е по-добре, че развалихме годежа преди да се избием в борба за надмощие.
Мадлин заби поглед в краката си. В редките моменти, когато си спомняше за него без булото на яростта, и тя си беше мислила същото. Но под тази мъдрост се криеше болезнено ясното знание, че никой друг мъж няма да разпали сетивата й, да събуди в нея страстта, да я засити… да я утоли.
— Струва ми се, че приликата на мис Де Лейси с братовчедка й е всеизвестна — каза мистър Ръмбилоу.
Гейбриъл се приведе на стола си и почна бавно и изпитателно да оглежда Мадлин, тръгвайки от краката и стигайки до лицето й, на което пламтяха две яркочервени петна. Когато очите им се срещнаха, той беше разгледал стройните й крака под тънкия плат на роклята, заобленостите на пазвата й, релефа на кожата й, и цялото й лице.
И тялото на Мадлин откликна. Кожата й пламна… навсякъде. Дълбоко в корема й се зароди болка… надигна се, разпространи се. Той й въздействаше с поглед, напомняше й…
— Никой друг не споделя същата страст като нас, Мадлин. — Той беше сграбчил раменете й и я гледаше в очите, докато бавно проникваше в нея.
Тя се заизвива под тялото му, опитвайки да се отскубне, но той изпълваше цялото й същество. Не си го бе представяла… не знаеше, че е възможно.
— Такава страст се случва веднъж на сто години — изрече той със сподавен шепот — а ти искаш да я отхвърлиш. — Тя отново опита да избяга, но той я разтърси. — Погледни ме!
Очите му бяха буреносно сиви от вилнеещия в него гняв, или… или може би от велика, безумна страст? Не желаеше това да продължава повече: болката, сега отшумяваща, спиралата на удоволствието, което нарастваше с всеки негов тласък. Ако това не спреше, ако той не спреше, тя щеше да изгуби контрол… за пореден път. Заслепена от яростта, днес вече беше предала себе си. Това не беше ярост, а… каквото и да беше, той го владееше, насочваше го… Неумолимо.
— Дамата, която ще се омъжи за мистър Найт, е много по-красива от тази млада жена. — Той се отпусна, усмихна се на очевидното й недоволство и си позволи да плъзне поглед по деколтето й.
Зърната й набъбнаха под корсажа на роклята. Мадлин стисна бедра, за да удържи течния огън в тялото си.
Гейбриъл се отпусна в креслото, напълно доволен от последиците на мръснишкото си поведение.
— Така си и мислех — кимна лейди Табард. — По външността си личи коя от двете девойки е благородничката. Мис Де Лейси има дръзки обноски и загрубяло лице, което издава по-низшето й положение.